Какво ви питат най-често след представление?

„Как научавате толкова много текст?“ (смее се). И ти започваш да обясняваш, че това е част от обучението и в един момент става рефлекс. При някои заучаването продължава да е проблем, но това не ги прави лоши актьори, просто им отнема повече време.

Кога знаеш вече текста?

Предпочитам, когато вече съм на сцена, да съм научил текста. Мога да имам пробойни, но когато си наясно с думичките, е по-добре за режисьора, а и за теб. Тялото ти е свободно, можеш да боравиш в него. Освобождаваш и главата си. Всеки си има своя метод на работа. За мен този е най-добрият.

Кога си се чувствал изгубен на сцената?

Когато не съм сигурен в себе си. Понякога става така, че въпреки репетициите, продължаваш да не си сигурен. Особено ако е нещо ново, не знаеш как публиката ще го приеме, как ще приеме теб, става ли, не става ли… А най-големите страхове – сънуваш, че не знаеш текста. Излизаш и нищо. Гледаш тъпо и нищо. Тези кошмари май спохождат всички колеги.

Все пак е добре да имаш колеги на сцената, да не си сам. Все някой ще ти подаде реплика ако съвсем закъсаш.

О, да. Аз например не мога да направя моноспектакъл. Евала на тези, които го правят. Предлагали са ми, но не мисля, че мога да го направя. Все още предпочитам да си играя с другите. Виж как звучи „да си играя“. Като децата.

Благодарен ли си, че ти се е „паднало“ да си актьор?

О, да. Всеки ден (смее се).

Макар че не всяка публика е „мечта“…

В Театър 199 ми се е случвало да си качат краката на сцената. Ти знаеш там какъв е салонът. И тази дама е на първия ред (да, да, жена беше) и си качила краката на сцената. И така през цялото представление. И на поклона се приближих тихичко към нея и и́ казах, че някак си не е етично да си качва краката. Или да си закачи чадърчето. Защото и това се е случвало. Ами, не е готино. А с телефоните вече не знам какво трябва да се направи. Ако няма да си изключват телефоните, поне да си спрат звука. Или вдигат и: „На театър съм.“ Като си на театър, излез от салона и тогава го вдигни тоя телефон. Има колеги, които не могат да се сдържат, спират представлението и казват: „Хайде да спрем и да изчакаме този разговор.“ И хората в салона също се възмущават, де.

Изпускал ли си някакви супер важни неща от живота или някаква друга работа, защото си на представление?

Да, изпускал съм.

Не трябва ли да има втора трупа, да имаш заместник, когато се налага?

Навремето със сигурност е имало дубльори, но вече не е практика. Но все пак това си е приоритет, ти знаеш какво ти е важно. Поел си ангажимент, би трябвало да го спазваш.

Взаимозаменяеми ли са актьорите?

Виждали сме и такива неща. Публиката би трябвало да каже дали са взаимозаменяеми, дали работи тази схема. Случвало се е и ще се случва. И аз съм молил колеги да ме заместват за някои неща.

През май ще излезе „Бензин“, в него си в главна роля. Гледа ли го вече?

Има някакви дребни неща да се довършват. Не съм го гледал. Обаче нали ти казах – не знам дали ще го гледам (смее се).

Сериозно ли?!

Ще бъда на премиерата, разбира се. Но дали ще гледам, или ще си говоря с някого отстрани, не знам. Не че се съмнявам в качествата му, но това е едно мое решение, преди малко ти казах. Филмът е заснет, вече нищо не може да направиш (смее се). Това е – каквото си играл, играл.