Родопските песни по работа ли ги слушаш или наистина ти харесват?

Не, много ме кефят, заредени са със страшна енергия.

Скоро гледах един български филм. Страхотни актьори, но толкова лоша драматургия, толкова лошо написано, че чак да те хване яд, че се хабят тия хора в него. Ти попадал ли си в подобни ситуации? Да се гледаш в нещо, което не харесваш?

Аз не обичам да гледам това, което съм снимал, защото никога не се харесвам. Мисля си, че съм можел да го направя по-добре или да вземат друг дубъл, не точно този, който са избрали. Пък те в един филм не се съобразяват само с мен. Гледам единствено, когато има ситуации с движения, с бой, защото ми е любопитно да видя какво се е случило след репетициите.

И все пак – гледал ли си филм, в който си участвал и не ти харесва самия филм?

Да, и не се издържа. Не знам къде да гледам, некомфортно ми е, ужасно е.

Отказваш ли роли?

Да. Ето, миналата година ми бяха изпратили един сценарий. Темата не ми допадна, беше прекалено черна, забита, без никакъв изход, едно дъно… А и не беше никакво професионално предизвикателство за мен. Отказах.

Голяма драма е в българското кино…

Една драма тресе всички (смее се). Макар че има много филми в световното кино, които се занимават с тази тема, които са истински „черни“, меланхолични… Но този, за който ти говоря, не беше добре написан. И аз си казах, че нямам нужда от това. Пък и кой ще го гледа след това?

Ако ти си ПР-стваш собствената кариера, какво ти трябва сега?

Аз работя с човек, с който имаме еднакви виждания и с когото работя добре. И смятам, че с пътя, по който вървя, нещата се получават.

И все пак? Какво би било една стъпка нагоре за теб?

Да работя с все по-големи и по-големи режисьори и актьори. Не че тези, с които работя сега, не са, но аз трябва да се развивам. Иска ми се да се срещна с хора, които работят извън България. Но тук опираме до езика, който трябва да се говори. Понякога това е пречка, друг път – не. Ходя на кастинги, един път се получава, друг път – не.

Във вашата професия е много специфично. Ако някой изобщо не става, веднага си проличава. Чудя се защо тези хора не се отказват навреме? Някои губят цял живот, а могат да са много по-добри в нещо съвсем различно.

В тия четири години, в които ходиш в Академията, се вижда кой става и кой – не. И би било редно преподавателите да го правят това нещо. Не може някой да плаща такса 4 години и когато завърши, изведнъж да разбере, че не става. На втората-третата година би трябвало да се разбере и да им кажат: „Откажете се. За ваше добро е. Не става.“

Ти кога разбра, че „ставаш“?

Разбираш, когато започнеш да получаваш предложения. Когато направиш нещо и хората ти се радват. Когато след първото, получиш и второ предложение, канят те в различни проекти, на щат тук или там. Тогава разбираш, че вървиш във вярната посока.