Приятелите ми са напълно нормални хора. Почти не са от академичните среди. Някои са част от IT сферата, други са невероятни икономисти, търговци, химици, клинични специалисти, професионални шофьори. Имам и такива, които са поредните напуснали България, което ме натъжава изключително много. Всички са невероятни професионалисти в това, което вършат, а в неформална, затворена среда се превръщаме в простаци, сипещи огромни количества черен хумор. Напълно нормални, земни и приятни хора. Брат ми например е единственият програмист, който познавам, който обожава чалга и тук искам да поздравя най-сладката племенничка на земята. Обожавам я!
Честно казано, не искам да се оплаквам. Знаех в какво се забърквам, много хора ме накараха да се запитам дали си струва наистина. Направих своето решение, приятно и интересно ми е, трупам нови знания. Безработен едва ли ще остана, защото и сега получавам интересни предложения, които за моя жалост все още не мога да приема. Но да, по-скоро ми е тъжно, че парите, които ще получавам, от 2018 година ще са под минималната заплата, по-малко от заплатата на една чистачка. Държавата е преценила, че младите учени (така се водим по държавния класификатор) толкова заслужават. Това е нейният начин да ни каже, че ние не сме от значение. А истината е, че докторантите (поне в природните направления) излизат с огромна палитра от знания и умения, които са изключително ценни за бизнеса. Това е основната печалба за икономиката – създаване на кадри с огромен спектър от умения, опит и знания.
Критичното мислене е присъщо за будните хора. За тези, които поставят под въпрос всяко едно твърдение. За тези, които са готови да загърбят нещата, в които вярват, ако фактите сочат, че грешат. Такива хора се срещат рядко.
Освен в „Наука и критично мислене“, статиите на Йордан може да прочетете в 6nine.net.