Йордан Стефанов, познат повече като „Наука и критично мислене“

Разговор за медицината, хомеопатията, "био" и "еко" изборите ни, грешните сигнали и твърдения на медиите, защо хората се отказват от традиционната медицина и защо всъщност не можем без нея. На кого е присъщо критичното мислене и защо един докторант по микробиология отделя от ценното си време, за да ни обясни всичко това.

4 декември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 15'

Йордан Стефанов, познат повече като „Наука и критично мислене“

4 декември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Срещаме се след лекцията на доктор Мичиу Каку в София, който след разговора ни трябва да гугълна, за да мога поне да изпиша правилно. Той обаче го споменава така, все едно говори поне за Григор Димитров и няма как аз, човек журналист, да не зная за какво става въпрос. Затова всъщност ми е толкова симпатично това момче, което, по-късно на въпроса ми: „Искаш ли някога да преподаваш?“ отвръща: „Не, на младите хора не им се учи днес.“ Съвсем логично следва: „А ти на колко години си?“. „На 27“. Йордан Стефанов е на 27 и е докторант по микробиология. С него ме среща ФБ страницата „Наука и критично мислене“, която обичам да отварям в моменти, в които съм абсолютно сигурна, че не живея здравословно, наблъскала съм шкафовете с чия и елда, които никога няма да ползвам, изхвърлила съм всички консервирани храни, запазила съм час за солна стая и съм на път да поръчам био пиле за 50 лв килограма. Защото, по-страшно от това да живееш нездравословно е само да знаеш, че заради теб децата ти живеят нездравословно. Именно тогава обикновено се намесва „Наука и критично мислене“, тоест Йордан, който на един научен, но в същото време лесно разбираем език обяснява защо хомеопатията действа само ако произнесеш няколко магични думи и плюеш три пъти в чашата и кога „био“-то не е всъщност много“био“. 


Интервюто представя Йордан Стефанов. 

Ние следим постовете ти, както и блога ти, но дълго време не обръщахме внимание кой стои зад него. Би ли се представил?

Всичко това е умишлено. Моята лична философия относно този проблем е, че личността не е важна, а само аргументите. Има ли значение кой изрича аргументите? Важно е дали казаното е вярно. Аз се старая казаното да е вярно, за което прилагам своите източници на информация, които да бъдат проверени. А и не търся популярност.  При спор, когато аргументите на отсрещната страна са слаби, опонентите избират да атакуват винаги личността – ad hominem. Основният аргумент срещу мен винаги е бил възрастта ми. Очевидно младите нямат право на лично мнение. Но хората често допускат и противоположната грешка – доверяват се сляпо на авторитети без да се замислят дали изказаното от тях е вярно. Аз искам хората просто да четат и мислят. Но ако за някой е важно, казвам се Йордан Стефанов, на 27 години, живеещ в Пловдив.

Докторант си по микробиология. Защо реши да се занимаваш с тази наука?

Още от студентските си години се влюбих в микробите. Оказва се, че те присъстват във всеки един аспект от живота ни – произвеждат не малка част от вкусните храни, които харесваме, пряко ни предпазват от заболявания. Използваме ги като малки фабрики за производство на лекарства, хранителни добавки, ензими за диагностични и производствени цели и други. Микробите са основният фактор, който контролира големината на човешката популация, а приложението им в модерните аспекти на екологията и пречистването на околната среда е огромно. Заслужават голямо внимание.

Подозирам, че студентите (особено докторантите) в твоята област са изключително заети с учене. Как намери време и защо всъщност стартира „Наука и критично мислене“?

Четенето е зверско, защото всъщност микробиологията в огромната си част е химия. Ние изучаваме всеки интимен аспект на метаболизма. Но това са ценни знания, които разширяват мирогледа. За всичко се намира време, а аз отделям за хобито си по около час на ден. Хобито ми стартира като лично пространство, в което мога да изказвам мнението си. Вторичната му цел бе да се усъвършенствам в писането. Явно нещата, които правех, са се харесвали, защото бавно заех една ниша, която в България бе празна – популярният научен скептицизъм.

Спомняш ли си коя беше първата статия, която пусна?

Мисля, че беше описание на примитивни тестове за бременност. В миналото жените, за да разберат дали са били бременни, са ползвали животни (женски жаби, зайци и подобни). Интересното е, че статистиката ми показва, че не малко хора търсят в Google информация за подобни примитивни практики и така се озовават в сайта ми. Може би все още някой иска да ги практикува.

Кои са темите в блога ти, които са предизвикали най-много дискусии?

Най-интензивни дискусии винаги предизвикват публикации, които пряко засягат отделния индивид. Дали някой нарушава правата му, дали някой застрашава сигурността или здравето му. Хората харесват, че в моето лично пространство се критикуват простотиите, които никой не иска да коментира. Без да искам предизвиках огромна обществена дискусия, която сякаш отприщи натрупвана енергия срещу телевизионната посредственост. Точно преди година аз и моите „фенове“ почти „съборихме“ нехаресваното от много хора предаване „На кафе“ с водещ Гала. Всички сме съгласни, че не е добре в 10 часа сутринта да обясняваш на хората, че да пиеш по чаша „кехлибарена течност“ (не говоря за бира) е най-здравословната практика. Да не говорим пък за шокова терапия с електричество от електропреносната мрежа. Ами ако някой се нарани? Всъщност тази инициатива прерасна в скандал, а всяка медия писа за него. От водещата бях определен като някакво злобно човече, което едва ли не ограничава свободата на словото. Ако това е ролята, която трябва да играя в тази измислена пиеса, няма проблем. Нека съм онзи гаден хейтър, но не искам да живея в посредствен свят, в който тъпотата е на почит. Често пиша и доста по-стойностни и информативни статии, което всъщност ми доставя по-голямо удоволствие. Така помагам на хората с ценна информация. Статиите ми, които описват опасностите на мръсния въздух, който се оказва тих убиец, бяха доста четени. Това е проблем, от който много хора се вълнуват, а управляващите ни просто нехаят. А уж са наши подчинени…

Можеш ли да изброиш три твърдения (теми), които теб лично всеки път те изкарват извън кожата ти, принуждавайки да ги оборваш научно?

1. “Екстракт от ******* лекува 999 болести 100%!”

2. “Откриха ******** в храната”. Спомняте ли си лютениците с наркотици?

3. “Избягвам химията в храните”.

Био храните често попадат в статиите ти. Какво имаш против тях? Не са “био“ или всъщност обикновените потребители като нас не са наясно какво всъщност стои зад етикета „био“?

Скоро ще публикувам статия на тази тема, между другото, но ако трябва да обобщя, ще кажа само, че няма категорични данни, че „био“ е по-здравословно, по-качествено, по-безвредно, по-екологично. Всъщност аз съм изключително загрижен за околната среда и наскоро изнасях лекции пред ученици на тази тема. Знаете ли, че добивът от био насажденията е пъти по-малък, а това означава, че трябва да се използват повече площи за производство на еквивалентно количество продукт. Това води до унищожаване на диви местообитания, за да се трансформират земите в земеделски. Ареалът на дивите животни се редуцира, флората и фауната се унищожават. Защо? Защото някой  вярва, че трябва да яде марка „био“. Да не говорим, че се оказва и че цените са изкуствено завишени. Не е тайна, че на нас, клиентите се гледа като на идиоти, чиито пари трябва да бъдат откраднати с всевъзможни фалшиви продукти. Не робувам на хранителни моди. Винаги правя информирани избори.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър