Някъде те бяха нарекли „единственият социален поет в България“. Не изглеждаш като човек, който лесно се ласкае, но не е ли приятно да чуваш подобни неща за себе си?

Не особено, понеже всеки нормален българин би си помислил: „Ебати държавата, ако това й е единственият социален поет!”

Ти как би се определил ако пишеше материал за себе си?

Винаги мнението на един човек за собствената му личност се различава от това на другите хора, затова избягвам да давам определения за себе си.

Не си от хората, които често дават интервюта.

За читателя сигурно е доста ободряващо да вижда как във всяко свое интервю обяснявам защо не давам интервюта. В това има нещо твърде интересно от медицинска гледна точка.

Ти си най-добрият в това, което правиш. Тук, в България. „Ъпсурт“ са най-добрите, да го кажем така. Означава ли това, че си толкова финансово успял, че можеш да въздъхнеш доволно и да си спокоен, че внуците ти ще живеят добре? С наследството.

Е, чак пък най-добрият… Аз и семейството ми живеем добре, благодарение на моята работа. Плащам немалки данъци и в общи линии имам всичко, което ми е необходимо. Смятам обаче, че финансовото благополучие на моите деца трябва да бъде в техните собствени ръце, когато пораснат.

А за другото наследство, това, културното? Какво ще остави нашето поколение на следващото? Какво си заслужава да остане, според теб?

Всяко добро нещо, което ни доближава до нормалните европейски страни, е хубаво да остане. Добре би било да си запазим природата, както и всичко ценно, с което се гордеем като българи.

Не се ли оказахме ние супер смотано поколение? Дори нямаме партия в Парламента, която да ни представлява. А имахме много по-големи шансове от поколението на родителите ни да го направим.

В нашето поколение има всякакви хора. Смятам, че тези, които са интелигентни и продуктивни, тепърва има какво да направят и създават, за да може то да бъде оценено след време.

Като стана дума за поколение – има ли надежда според теб нашите деца да живеят по-добре тук? Или пак ще ги управляват внуците на някой?

България  е нашата страна и няма къде другаде да живее един човек по-добре, отколкото в неговата си Родина.

Винаги ще има проблеми и винаги ще има хора, които да ги решават; хора, които да ги създават и хора, които не искат да са част от това и желаят да живеят другаде.

Всеки сам решава какъв да бъде и къде.

Ти твоите деца на какво ги учиш? Какви са основите на едно добро домашно възпитание? Освен да си мият зъбите, разбира се.

Освен обичайните неща, много искам да ги науча да умеят да разпознават пропагандата и лъжите около нас. Смятам, че това би им било доста ценно в света, в който живеем.

Кога мислиш, че ще се преборим с провинциалните си комплекси – като например да имаме по-скъп телефон от колата, която караме или по-скъпа кола от апартамента, в който живеем? Кога ще се научим да се „простираме според чергата си“ и да не се притесняваме от това?

Не мога да кажа кога и дали ще се случи това. Лично в моя живот никога не съм правил подобни демонстрации и никога не съм ги харесвал. Въпрос на вкус.

Предстои ти да журираш „България търси талант“. Как ти формулираш „таланта“?

Не знам как е по света, но съм забелязал, че

в България няма ненамразен талант, независимо дали е артист, спортист, музикант или нещо друго. Особено непростим грях е, когато този талантлив човек вземе да изкарва пари от таланта си.

Аз затова преди време казах, че това е прекрасно – отношението ни към талантливите и успелите показва много за самите нас.