А въпросът, който те кара да заровиш главата си като щраус в очакване да “отмине“?

Тук може би няма да те изненадам – няма такъв. Не съм особено свенлива.

Как мислиш, кому е нужна журналистиката и за какво всъщност служи тя?

Журналистиката е отговор на нуждата на човек да знае – тя дава гледни точки, информация, дори знание, но как всеки от нас подбира източниците си на информация и как ползва плодовете на журналистическия труд, е лична отговорност. Медиите често са несправедливо натоварвани с чужди отговорности. Най-крещящият пример, на който съм попадала, е очакването на някои родители, че медиите трябва да ги заместят като възпитатели на децата им – вероятно защото така е по-лесно. Информацията е движеща сила в днешния свят. Не бива да го забравяме. Коректно представената информация е гръбнакът на качествената журналистика и всеки трябва да се стреми да се информира именно от нея.

Сравни тв журналистиката, която учи в Холандия, с тази, която виждаш тук?

И тук, и в Холандия, журналистиката не може да бъде обобщавана. Тя зависи до голяма степен от личния професионализъм и морал на всеки, който се занимава с нея. В това отношение много български журналисти не отстъпват на европейските си колеги. Уви, зависи и от финансовия ресурс. Качествена журналистика и телевизия се правят с пари, а по този показател няма как да стигнем нито една държава в Европа.

А домът ти тук и този в Холандия?

За 4 години смених 11 квартири в Холандия, Франция и Англия – научих се да бъда номад. Хвърлям постоянно и не ставам роб на вещите. Мария Хелър е казала: „Домът не е просто място. Домът е пространството, което си готов ежедневно да пълниш с любов.“ За мен домът е мястото, където се чувстваш обичан, топъл и сгушен в нежност. Домът не е четири стени, домът е четири ръце.

Мястото у вас, където най-често стоиш? Опиши ни го.

На дивана – моето кътче еклектика. Ужасно неудобен е, но е в кралско синьо, декорирала съм го с всевъзможни възглавнички с какаду, бели драпирани рози, кадифе, пайети. Има масичка с много свещи и едни златни порцеланови ананаси, които поръчах наскоро. Много обичам формата на ананаса, има нещо величествено в нея.

За какво най-често мрънкаш?

За повече свободно време. Хубавото е, че е просто мрънкане, а не истинска потребност. Важно е да мрънкаме за дребни неща, защото това означава, че големите са наред.

Чета блога ти. Често материалите в него са социални. Представи си, че за един ден си кмет на София. И имаш право да направиш нещо за града. Едно нещо. Какво ще е то?

Страхотен въпрос, наистина. Накара ме да се замисля. Какво бих направила… На prima vista – бих построила повече детски градини и училища. Не е нормално родители да чакат с дни, за да запишат децата си за държавна услуга, която по право им се полага. Майчинството в България е твърде дълго и това прави жената неконкурентоспособна на пазара, а връщането в професионалния живот – изключително трудно. Възможността да повериш детето си на професионална грижа ще спомогне за увеличаване броя на работещите майки и респективно – ще подобри икономическото ни състояние.

Кои от гостите в предаването ти до този момент са променяли представата ти за тях с участието си?

Почти всички. Забавно е какъв образ имат популярните личности в медийното пространство и какви са в действителност – почти винаги разликата е огромна. Имало е и разочарования, разбира се, и те идват от хора, които не умеят да приемат славата като нещо обикновено. Вземеш ли се за твърде необикновен, залезът на звездата ти е сигурен.

Никога не би поканила в студиото човек, който…?

… не иска да бъде в студиото. В телевизията, както и в любовта, трябва да има взаимност.