Имам запечатани в съзнанието си като на филмова лента много моменти, в които съм усетила прилив на щастие. Като започна от детството – с татко. С него правехме толкова много неща заедно – ходихме на лов, на риболов, за раци и дори за жаби, хранехме кучетата в квартала, смеехме се на врабчетата как скачат, а не ходят… Винаги ме взимаше със себе си, аз бях неговото момиче! След като пораснах щастливите моменти свързвам с появата на децата и с всички преодоляни трудности покрай тях. Изявите на модния подиум на голямата ми дъщеря. Успехите на ринга на големия ми син. Абстрактният поглед върху света на малката ми дъщеря. Раждането на малкия ми син и усещането, че се извисявам над всички около мен. Положителният тест за бременност и появата на Виктория. И когато срещнах Никола. Погледът му, вперен в мен, с лека загадъчна усмивка и Depeche Mode в колата, пее ми и се усмихва. Тогава летях. Всички останали спомени си ги оставям за дълбоки старини, да ме топлят.
Не съм предприела подобно начинание, защото не се възприемам като пример за подражание. Не знам правилната формула за пълноценно съществуване или щастие, нито пък идеалния подход за постигане на правилното възпитание. Всеки има своя поглед над нещата и въпреки че съм многодетна майка и имам голям опит, не мога да се ангажирам със съвети. Вярвам, че трябва сам да стигнеш до някакво убеждение, за да го приложиш. Освен това всичко е толкова индивидуално, че ако работи при едно дете, не е гаранция, че ще важи при друго. Затова вярвам, че най-добре е всеки сам да решава кое е най-добро.
Не знам, наистина.
Засега споделя, че снима за удоволствие и не се стреми към върховна модна кариера.