Не ѝ поисках съвети за вечна младост, а трябваше. Може би тайната се крие в децата, или е ген, или е нещо в самата нея, което е трудно да бъде обяснено. Може само да гадаем, докато се взираме в сините ѝ очи и в красивата усмивка.
„Не, не може да е майка на четири деца!“ беше естествената ми реакция, когато я гледах в „Под прикритие“. Няколко години по-късно, тя потвърждава думите ми. Вече е майка на пет. 9-месечната Виктория се появява на бял свят смело и червенокосо, без изобщо да се интересува, че е седмото дете в голямото семейство. Много станаха цифрите, нали? Ок. Кратка справка. Ирена става майка на 15 и пак – година по-късно. Следват още две дечица и точно когато голямата ѝ дъщеря също навършва 15, Милянкова става майка за пети път. Така започва нова фаза в живота си, с друг мъж до себе си, който от своя страна добавя още две деца в историята. Сметките обаче като че ли работят само в полза на Ирена, защото на прага на 31-вия си рожден ден тя все още изглежда като на 17. Посреща ни с чай и солен сладкиш, а аз изобщо не мога да си обясня кога е успяла да го направи. Оказва се, че за последните 15 години не е била само „супер модел“, „супер майка“ и „супер Съни“ в „Под прикритие“. Навъртяла е стаж и във фирма за недвижими имоти, за която върши работа и до днес, въпреки че е в отпуск по майчинство. Честно, гледам я и си мисля – това момиче на 50 ще изглежда като на 30, сякаш времето минава покрай нея, а не през нея.
Ирена Милянкова в Интервюто.
Като малка бях копие на майка си. С времето обаче заприличвам все повече на баща си. Всички мои роднини са младолики и изглеждат превъзходно за годините си.
От МА „Визаж“ ме бяха изпратили да работя в Тайван за два месеца, когато разбрах, че съм бременна. В общи линии на тази възраст човек няма натрупан житейски опит и не знае какво да очаква, което пък от своя страна има своите както положителни, така и отрицателни страни.
Когато баща ми разбра, че съм бременна, беше съкрушен, но с времето първородната ми дъщеря се превърна в негова любимка. Само те си знаят колко им е било трудно да приемат това необичайно събитие в живота им, но знам, че впоследствие внуците им донесоха много радост.
Наблюдавам два свои противоположни образа, които медиите упорито налагат. Единият е на жертва, другият – на супермайка. Не съм нито едното, нито другото. Когато забременях със сина си, няколко месеца след като родих първото си дете, все още не осъзнавах и тепърва щях да разбера какво е да бъдеш родител. Той е борец от първата си глътка въздух, защото се роди в осмия месец с опасност за живота. Към днешна дата е състезател към спортен клуб по бокс „Боксова Академия“ с треньор Борислав Бояджиев и вече е отличен със сребърен и златен медал от участието си в две състезания.
Имах бавачка, освен това близките ми помагаха за отглеждането на децата. Завърших като частен ученик, записах в колеж, след което продължих обучението си в университет, който така и не завърших. Всичко това с прекъсване от година–две, разбира се.
Не, напротив. Харесва ми да полагам грижи, защото така се чувствам значима. Винаги съм знаела, че ще имам много деца. Дори скоро се сетих, че като малка непрекъснато гледах един сериал „Стъпка по стъпка“, чийто герои са деца в многодетно семейство от два брака.
До няколко месеца след раждане възвръщам предишната си форма, която не е идеална и всеки път си обещавам, че ще започна да спортувам. Засега не ми се получава, но знам, че съвсем скоро ще успея да вкарам и това в графика си.