Ирена Милянкова – кое е това момиче?

Не ѝ поисках съвети за вечна младост, а трябваше. Може би тайната се крие в децата, или е ген, или е нещо в самата нея, което е трудно да бъде обяснено. Може само да гадаем, докато се взираме в сините ѝ очи и в красивата усмивка.

6 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 12'

Ирена Милянкова – кое е това момиче?

6 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова


„Не, не може да е майка на четири деца!“ беше естествената ми реакция, когато я гледах в „Под прикритие“. Няколко години по-късно, тя потвърждава думите ми. Вече е майка на пет. 9-месечната Виктория се появява на бял свят смело и червенокосо, без изобщо да се интересува, че е седмото дете в голямото семейство. Много станаха цифрите, нали? Ок. Кратка справка. Ирена става майка на 15 и пак – година по-късно. Следват още две дечица и точно когато голямата ѝ дъщеря също навършва 15, Милянкова става майка за пети път. Така започва нова фаза в живота си, с друг мъж до себе си, който от своя страна добавя още две деца в историята. Сметките обаче като че ли работят само в полза на Ирена, защото на прага на 31-вия си рожден ден тя все още изглежда като на 17. Посреща ни с чай и солен сладкиш, а аз изобщо не мога да си обясня кога е успяла да го направи. Оказва се, че за последните 15 години не е била само „супер модел“, „супер майка“ и „супер Съни“ в „Под прикритие“. Навъртяла е стаж и във фирма за недвижими имоти, за която върши работа и до днес, въпреки че е в отпуск по майчинство. Честно, гледам я и си мисля – това момиче на 50 ще изглежда като на 30, сякаш времето минава покрай нея, а не през нея. 

Ирена Милянкова в Интервюто.

 

Сигурно не съм първата, която ти го казва – не изглеждаш като майка на пет деца. На кого приличаш всъщност?

Като малка бях копие на майка си. С времето обаче заприличвам все повече на баща си. Всички мои роднини са младолики и изглеждат превъзходно за годините си.

На 15 раждаш първата си дъщеричка. Как едно 15-годишно дете приема новината, че ще става майка? Спомняш ли се какво беше първото нещо, което си помисли, когато разбра, че си бременна?

От МА „Визаж“ ме бяха изпратили да работя в Тайван за два месеца, когато разбрах, че съм бременна. В общи линии на тази възраст човек няма натрупан житейски опит и не знае какво да очаква, което пък от своя страна има своите както положителни, така и отрицателни страни.

А как реагираха родителите ти?

Когато баща ми разбра, че съм бременна, беше съкрушен, но с времето първородната ми дъщеря се превърна в негова любимка. Само те си знаят колко им е било трудно да приемат това необичайно събитие в живота им, но знам, че впоследствие внуците им донесоха много радост.

Около година след това раждаш и първия си син. Честно, изобщо ли не беше уплашена?

Наблюдавам два свои противоположни образа, които медиите упорито налагат. Единият е на жертва, другият – на супермайка. Не съм нито едното, нито другото. Когато забременях със сина си, няколко месеца след като родих първото си дете, все още не осъзнавах и тепърва щях да разбера какво е да бъдеш родител. Той е борец от първата си глътка въздух, защото се роди в осмия месец с опасност за живота. Към днешна дата е състезател към спортен клуб по бокс „Боксова Академия“ с треньор Борислав Бояджиев и вече е отличен със сребърен и златен медал от участието си в две състезания.

Децата променят напълно живота на жената. Ти си била с две деца на 17. Как се справяше? Как завърши училище например?

Имах бавачка, освен това близките ми помагаха за отглеждането на децата. Завърших като частен ученик, записах в колеж, след което продължих обучението си в университет, който така и не завърших. Всичко това с прекъсване от година–две, разбира се.

Няколко години по-късно се раждат и другите ти две деца. Имаше ли момент, в който реши, че не би могла да се грижиш за повече деца?

Не, напротив. Харесва ми да полагам грижи, защото така се чувствам значима. Винаги съм знаела, че ще имам много деца. Дори скоро се сетих, че като малка непрекъснато гледах един сериал „Стъпка по стъпка“, чийто герои са деца в многодетно семейство от два брака.

През цялото време на майчинството си продължаваш да работиш като модел. Колко бързо след раждане се връщаше към моделските си мерки?

До няколко месеца след раждане възвръщам предишната си форма, която не е идеална и всеки път си обещавам, че ще започна да спортувам. Засега не ми се получава, но знам, че съвсем скоро ще успея да вкарам и това в графика си.

Между 15 и 30 аз бях дете, после – тийнейджър, после – студент и като цяло – безотговорен млад човек. Коя от тези фази ти е липсвала осъзнато?

Как да ми липсва нещо, което никога не съм усещала?! Сигурна съм, че е прекрасно да бъдеш освободен от отговорности, но наистина не знам какво е. Случвало ми се е силно да искам да се отърся от ежедневието, да си почина или просто да се излегна на дивана пред телевизора с пакет чипс, сгушена в Никола, а децата да си играят в детската стая.

Не се ли страхуваш, че един ден ще се събудиш и ще поискаш да си „вземеш“ младите години?

Не съм от хората, които гледат назад. Въпреки голямата отговорност, която ме съпътства, не мисля, че ще се пречупя. Е, не мога да отрека, че вече и аз имам потребност да излизам и да се забавлявам. Но това не е моят начин на живот.

Вярват ли ти хората изобщо, че си майка на тези вече 5 деца? Какви са най-честите коментари, които си чувала?

Имаше период, в който наистина ми беше омръзнало да изумявам околните и смених тактиката – казвах, че съм на 22. Тогава ответната реакция беше: „О, ти изглеждаш на 17!“ , аз отвръщах: „Благодаря!“ и се приключваше. Но когато придобих по-голяма популярност покрай участието си в сериала “Под прикритие“, вече нямаше как. Иначе често на улицата ме спират възрастни хора и искрено ни се радват.

Как се избират имена за 5 деца? Аз се изчерпах на второто. Кръстени ли са на някого?

Част от децата ми носят чуждоезични (двойни) имена, за което бивам често упреквана, но е право на всеки един да избира какво име ще даде на детето си.

Опиши ни един свой ден!

Много е интензивен и в общи линии изглежда така: Сутрин ставам в 7 часа, приготвям закуска и чай, както и храна за училище. В 8 часа придружавам децата до училище. Прибирам се и се заемам с разтребването на дома, след което сядам на компютъра да работя, тъй като въпреки че съм в майчинство, съдействам с административната работа на фирмата за недвижими имоти, от чийто екип сме аз и Никола. Междувременно приготвям и обяда. Прибирам децата от училище и обядваме. Следва следобедната почивка, през която отново работя, след което сядам да уча с третокласничката. После идва време за вечеря, която приготвяме или заедно с Никола, или само той. Вечеряме и после всички са по леглата. Това се случва между 20:30 и 21 часа. Вечерта е нашето време с Никола. Междувременно се чисти, пере, простира, глади и всички членове на семейството се включват.

Какво трябва да е менюто на една къща, в която живеят толкова много деца? Не казвай, че готвиш всеки ден!

А, не! И Никола готви. Справя се страхотно! Иначе – да, всеки ден готвим. Много обичаме риба, зеленчуци, хапваме както българска, така и гръцка кухня. Все пак Никола е живял години наред в нашата южна съседка и умее да приготвя разкошни традиционни вкусотии.

Кога си била най-щастлива? Всъщност кои са били моментите, в които си отбелязала, че си щастлива?

Имам запечатани в съзнанието си като на филмова лента много моменти, в които съм усетила прилив на щастие. Като започна от детството – с татко. С него правехме толкова много неща заедно – ходихме на лов, на риболов, за раци и дори за жаби, хранехме кучетата в квартала, смеехме се на врабчетата как скачат, а не ходят… Винаги ме взимаше със себе си, аз бях неговото момиче! След като пораснах щастливите моменти свързвам с появата на децата и с всички преодоляни трудности покрай тях. Изявите на модния подиум на голямата ми дъщеря. Успехите на ринга на големия ми син. Абстрактният поглед върху света на малката ми дъщеря. Раждането на малкия ми син и усещането, че се извисявам над всички около мен. Положителният тест за бременност и появата на Виктория. И когато срещнах Никола. Погледът му, вперен в мен, с лека загадъчна усмивка и Depeche Mode в колата, пее ми и се усмихва. Тогава летях. Всички останали спомени си ги оставям за дълбоки старини, да ме топлят.

Жени с много по-малко деца списват блогове със съвети за отглеждането им. Вярвам, че ти имаш какво да кажеш. Никога ли не си се изкушавала да го направиш?

Не съм предприела подобно начинание, защото не се възприемам като пример за подражание. Не знам правилната формула за пълноценно съществуване или щастие, нито пък идеалния подход за постигане на правилното възпитание. Всеки има своя поглед над нещата и въпреки че съм многодетна майка и имам голям опит, не мога да се ангажирам със съвети. Вярвам, че трябва сам да стигнеш до някакво убеждение, за да го приложиш. Освен това всичко е толкова индивидуално, че ако работи при едно дете, не е гаранция, че ще важи при друго. Затова вярвам, че най-добре е всеки сам да решава кое е най-добро.

Все пак, представи си, че имаш блог или сайт, в който става дума за отглеждането на деца. Как би го кръстила?

Не знам, наистина.

Голямата ти дъщеря е на 15 и се снима с теб в модния календар на агенция „Визаж“. Много си приличате и наистина сте като сестри. Тя има ли желание да се занимава с мода?

Засега споделя, че снима за удоволствие и не се стреми към върховна модна кариера.

Ако все пак реши да влезе в тази професия, какви ще са първите три съвета, които ще й дадеш?

Биха били съвети, които така или иначе й давам. Винаги да има адекватна оценка за себе си, тоест да не се надценява предвид постигнатите успехи. Да не се подлъгва. Светът на модата предоставя много изкушения, които могат да обрекат на провал. Когато спре да изпитва удовлетворение от работата си, да продължи напред в друга насока и като цяло да не се занимава с нещо, само за да оправдава нечии очаквания.

На 15 години ти вече си била нейна майка. Можеш ли да си представиш, че сега тя може да има дете? Не може да не си го мислила…

Говорили сме на тази тема с нея и това, което съм й казвала е, че всяко нещо идва с времето си.

С какво тя е по-различна от теб, когато ти беше на нейната възраст?

Съвсем различна е. Друго възприятие на света, друго мислене, друга емоционалност. Тя е дете на разделени родители и живее в семейство с много братя и сестри, което я прави със сигурност по-зряла, по-улегнала и по-мъдра от мен на нейната възраст.

Има една индианска поговорка, която горе-долу звучи така: „Децата връзват краката на майките си, затова те трябва да се научат да вървят бавно“. Колко бавно трябва да върви майка на пет деца, за да стигне изобщо до някъде?

Интересна поговорка, не я бях чувала. Вижте, всичко е въпрос на добра организация. Време има за всичко, начини се намират, нужни са само желание, дисциплина, ред, правила и постоянство. Мога да ви дам един съвсем повърхностен пример, който обаче би могъл да се приложи за много неща. За да имам време за глътка кафе преди да изпратя децата на училище рано сутринта, ги научих да си оправят леглата. Но не си мислете, че единствено кафето е било основната ми мотивация – искам те да могат да бъдат самостоятелни и отговорни както към себе си, така и към околните. По този начин какво става – имаме една по-бодра и респективно по-щастлива майка, която е успяла да си изпие кафето и същевременно сме създали едни полезни навици в децата. Та, за леглата почти успях, след двегодишно повторение всяка сутрин: „Оправете си леглата“. Затова споменах „постоянство“.

Как мислиш, щеше ли да имаш по-големи успехи като модел, ако не беше семейна, ако нямаше деца? Щеше ли да пътуваш повече например?

Да, вероятно щях да постигна големи успехи в кариерата си, защото имах и възможността за изява в едни от най-добрите агенции за модели, но това не беше целта ми и не мисля, че щеше да ме направи по-щастлива.

Преди няколко години се раздели с бащата на децата ти. И започна отначало. Как се започва „начисто“ с 4 деца?

И двамата с Никола имаме по една дълга връзка зад гърба си, затова си дадохме втори шанс в живота с ясната представа и убеждение, че няма да е лесно, но за сметка на това – с огромното желание да успеем. Обещали сме си да не допускаме стари грешки, да се стараем и да даваме всичко за връзката си.

Връщам те 16 години назад. Какво би променила? Какво би казала на 15-годишната Ирена?

“Дупе да ти е яко, момиче!!!” (смее се)

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър