Какво правеха водолазите, докато момчетата сглобяваха тези кубове?

Р.: Аз заедно с водолазния екип спускахме и  монтирахме котвите.

Колко котви имаше под водата?

Р.: Около 220 бетонни котви, всяка една по 6 тона. Създадохме специална система за този проект, за да можем да ги монтираме на дълбочини, достигащи 100 метра. Монтажът им отне 3 месеца.

Колко дълбоко е езерото?

Р.: В зоната на проекта най-дълбоките точки бяха 92 метра.

Проектът беше представен през юли 2016. А реалната работа на езерото кога започна?

Р.: През октомври 2015. Като начало закотвихме един 100-метров понтон, за да тестваме котвената система в реални условия. Той стоя цели два месеца, за да докажем отново на песимистите, че системата работи.

Кои са „песимистите“?

Р.: Една голяма мултинационална строителна компания, наета да сертифицира проекта. Нейните английски проектанти нямаха никакво понятие от това, което правим, но постоянно отхвърляха нашата концепция.

Не е ли този проект и най-сложният за изпълнение?

И.: Не можем да твърдим, че това е най-сложният, но доколкото ни е известно, е най-бързо и по план случилият се проект.

Р.: На практика имаше още един невидим проект – този под водата. Когато монтирахме цялата водна инсталация, на повърхността не си личеше абсолютно нищо.

Колко часа изкара водолазният екип под водата?

Р.: Всеки ден от декември до юни, докато изградим съоръжението, по време на проекта и после до ноември демонтирахме подводната част. Постоянно, всеки ден имаше някой във водата.

Кога знаехте, че са напълно готови Кейовете? Че ще издържат всички хора, които ще дойдат да ги видят?

Р.: От самото начало знаех, че ще се случи, нямах никакви притеснения за това. Бях го пресметнал. Все пак се занимавам с понтони от 12 години. За да потопиш това съоръжение, бяха нужни 300 000 души, а те пускаха по 10-15 000. Нямаше как да потъне.

И.: Да, изчисленията за Росен не бяха проблем. Сериозни проблеми обаче бяха производството на кубовете и административната работа. Италианците ни проверяваха всяка седмица. Досието на един работник беше огромно тесте от документи. Проблемът на местните беше, че ползвахме почти само българи в този проект.

Р.: И няколко французина (бивши мои колеги), защото италианците изискваха под определена дълбочина да работят само хора с определен професионален сертификат. Такъв от българската група имах само аз, затова включих и тях. Но 90% от водолазната работа е свършена от българи.

Добре де, нямаше ли дори един момент, в който си казвахте: “Няма как да стане”?

Р.: Не, разбира се. Не започвам неща, които не вярвам, че мога да постигна.

И.: Спомням си, че в един момент Росен им каза: “И палачинки да ми дадете, и от палачинки ще ви го направя това съоръжение.”