Първата негова песен, която чух, беше „Воее“. Омайно красива мелодия, нашепваща любов. Това го разбираш, дори да не говориш езика. Точно както са го разбрали в Роял Албърт Хол, в операта в Сидни, в Батаклан в Париж, и самият Барак Обама. Да, имено пред него през 2013г. „Проектът Идан Райхел“, включващ над 150 музиканти, е поканен да изнесе частен концерт. „Бащата“ на проекта е Идан Райхел (логично), който на 9 години започва да свири на акордеон и оттогава музиката се превръща в негов живот и мисия. Мултикултурната формация, с която излиза днес на сцена  включва музиканти от Израел, Източна Европа, Африка, Америка и Русия.  Най-младият музикант е на 16 години, а най-възрастните – на 91. Та, тези хора ще забият яко на 17 септември в Киноцентър Бояна. Интервюто ще следи за падащи звезди дори по време на концерта, а дни преди това изпрати няколко кратки въпроса на Идан, свързани с това, което му е на сърце – музиката.

Идан Райхел в Интервюто.

Музиката, с която отрасна?

Народната музика на Израел. Отраснах, свирейки на акордеон, и това оказа голямо влияние върху музикалните ми предпочитания.

Музиката, в която се влюби като тийнейджър?

Реге музиката на Боб Марли, музиката на Бийтълс. Влюбих се в големи артисти, чиито гласове звучаха далечни за мен – като Едит Пиаф от Франция или Мерседес Соса от Латинска Америка. Също Пол Саймън от САЩ.

Музиката, с която се събуждаш?

Събуждам се с пеенето на по-малката ми дъщеря, тя не спира да пее. Прекрасно е да се събуждаш така!

Музиката, която са тананикаш под душа?

Тя се променя в зависимост от настроението ми, но бих казал, че под душа можеш да мечтаеш за различни места. Понякога мечтаеш да пееш на много малко място или пък на огромна арена, това също се променя. Основното е, че можеш да дадеш свобода на въображението си.

Музиката, която слушаш в колата?

Пускам си радио по iTunes, където обичам да слушам изпълнителите и композиторите.

Музиката, която ти се иска да бе написал ти?

Огромен хит, който пеят всички по света, нещо като “На, на, на, на, на, на, на…хей Джуд”.

Музиката, която винаги те кара да танцуваш?

Музиката на Бийонсе.

Музиката, която те натъжава?

Предимно песни на иврит, чиито текстове са емоционални. Ако текстът е добър, би могъл много да ме трогне.

Музиката, която те определя?

Надявам се, че това са албумите на „Проектът Идан Райхел“, както и соловите изпълнения на Идан Райхел, разбира се.

Музиката на твоята родина?

Традиционна израелска музика. Фолклорната музика, която ранните имигранти са донесли тук. Обичам тази музика, за мен тя е саундтракът на живота.

Музиката, която те направи известен?

Първият хит „Boee“, от нашия първи албум. Това е първият сингъл, който постигна успех по цял свят.

Музиката, която можеш да слушаш без да ти омръзне?

Музиката на Ali Farka Tourre.

Музиката, която винаги те кара да сменяш станцията?

Песни, в които хората използват мръсни и лоши думи, дори не разбирам защо го правят.

Музиката на твоите родители?

“Hora” (хора) – народните танци на Израел.

Музиката, която винаги звучи в главата ти?

Винаги чувам в главата си вид инструмент като mgoni или вид китарен риф, африкански или традиционен риф, който изпълнител на mgoni или китара би изсвирил.

Музиката за любов?

Бих избрал две песни „Hayu Leilot“ – прекрасна любовна песен. Другата би била „Djarabi” на Ali Farka Toure.

Музиката на сърцето ти?

Народната музиката от цял свят. Чувствам, че тя е повече от музика – тя е ДНК-то на нациите.

Концертът в София е част от “Фестивала на толерантността”, който ще се проведе на 18 септември и 10% от печалбата от билетите ще бъдат дарени на Български Червен Кръст. Повече информация и билети може да откриете ТУК.