А как решихте с нея да издадете книга?

Приятелките постоянно я питаха дали няма да си издаде живота в книга, аз се замислих и установих, че имам много написани, но неиздавани статуси. Тогава ги пишех в метрото, на път за работа. Там разстоянията са много големи – имаш поне по 40 минути до офиса и какво да правиш, освен да пишеш. Пишех ги и ги прехвърлях в компютъра. В един момент те станаха толкова много, че от тях можеше да излезе книга. Писането на книга се оказа много по-сложен процес от събирането на статуси, но няма да навлизам в него. Ще ти кажа само, че колкото пъти надникна в книгата, все нещо мисля, че има за оправяне.

Девите сме така. И след един час вече не сме доволни от работата си. Има ли нещо ново в книгата? Нещо, което приятелките на Евдокия не знаят за нея?

Има, целият сюжет е непознат за тях.

Най-често задаваният въпрос е до кого пише Евдокия тези писма.

В книгата това ще стане ясно. На нея й е важно да издаде книга, за да сподели с хората лични неща, както и те правят ежедневно с нея. Тя им благодари за доверието по този начин. Всички истории в книгата, до една, са реални. Мои или на мои приятели.

Можеш ли без леля Евдокия?

Не, не. Понякога дори отварям от името на Иво приложението на леля Евдокия, за да прочета какво е написала тя, ровя се в някои стари статуси… И откривам неща, които все едно за първи път виждам, все едно само физически са минали през мен тогава, все едно някои ми ги е говорил.

Кога разбра, че Евдокия става популярна?

Когато един ден си дойдох в България и срещнах моя стара приятелка, която не бях виждал от много дълго време, и първото нещо, което тя ме попита беше: „Как е Дочето?“

Оттогава се случва много често хората да ме питат не: „Как е Иво?“, а „Как е Дочето?“

И разбрах, че тя е започнала да си води неин собствен живот и че хората вече не се интересуват от връзката между нас. Пък и хората станаха повече. В началото бяха само мои приятели, но покрай тях дойдоха и техни приятели, а покрай тях се появиха и трети… И аз вече нямах контрол върху тях.

Колко хора знаят, че ти си леля Евдокия?

Не зная колко хора са наясно. Навремето казах на всичките си приятели да не казват коя е леля Евдокия. Но вече съм му изпуснал края.

Колко биха се разочаровали ако разберат, че леля Евдокия е фикция? Че тя всъщност е Иво? Изобщо намираш ли за нужно да се разкриеш?

Да. В началото не предполагах, че ще има 15 000 активни хора във ФБ, които да я харесват, да й пишат, да споделят. И не изпитвах нужда да обяснявам. Но в един момент реших, че тя трябва да стане достатъчно самостоятелна, хората да я приемат и за тях да няма значение кой стои зад нея. Тя е малко като дядо Коледа – всички знаят, че не съществува, но той си има собствен живот, децата вярват в него, пишат му писма, а той дори им носи подаръци. Иска ми се така да стане и с Евдокия. Да я харесват въпреки мен (смее се).

Всички останали истории може да прочетете ТУК.

„Писмата на Леля Евдокия“ може да закупите ТУК, типично в неин стил половината от приходите ще отидат за благотворителност.