Защо поне не й смени работата, да прави нещо в телевизията например? Остави я в магазина за обувки…

Когато тя се появи, дори аз не работех в телевизия (смее се). Не, не. На нея й е добре в магазина за обувки, харесва й. Има колежки, които чувства като семейство, има си шеф, с когото се разбира, има си всичко.

Стигат ли й парите?

Е… На кого му стигат? Но това не й пречи да влага всеки цент в пътувания. Точно като Ивайло – и той не може да спести нищо, дава всичко за пътешествия. Много обичам да пътувам, откривам толкова красиви места.

А защо леля Евдокия е сама? Тя изглежда добре, само на 51 е, говори немски, готви чудно и е доста общителна.

Това е тема деликатна, от която Евдокия винаги бяга. В книгата има намеци защо това е така. Но пък кой знае, може и да не е за дълго това нейно положение. (смее се)

Имаш ли някаква статистика – кои са най-харесваните статуси на Евдокия?

Те са свързани с нейната доброта. Например една пеперуда, която леля Евдокия намери в склада на магазина, в който работи. Тогава тя се качи на една стълба, хвана я и я занесе в кутийка в зоопарка в пеперудения, защото беше ноември и нямаше как да я пусне навън. Това е истинска история, всъщност се случи на мен. И хората много я харесаха.

Много хора по-скоро биха ударили пеперудата с обувка…

Да я пуснеш през ноември навън е като да я удариш с обувка. Хората от зоопарка ми дадоха безплатен пас за следващото посещение, между другото. (смее се)

Какво още харесват хората в Евдокия?

Хората много обичат нейните скокове в миналото, спомените.

Тя има много приятелки, които също като нея са заминали в чужбина, за да изкарват прехраната си и често я питат: „Доче, ти как успяваш да запазиш себе си, сблъсквайки се с тази различна действителност и тя да не те мори, а дори да я приемеш за своя?”.

И тя съответно им дава нейния си начин да бъде отворена за всичко, което се случва и да приема предимствата от другия свят.

Това ти ли си?

В началото не бях аз. Аз съм там 15 години, но ми е така от пет, може би откакто „водя“ Евдокия. Първото време беше друго, трудно. Докато не намериш себе си, пътя си… В началото имах много носталгични отклонения, постоянно пишех на приятелите си тук, да не ме забравят, като куче стисках здраво тоя кокал на носталгията и не го пусках. Но времето мина, всеки си тръгна по своя път, има приятели, които не съм виждал от 15 години и не поддържаме оная връзка. Радвам се винаги да видя някого, но вече темите, животът ни е по-различен.

Какви са приятелките на Евдокия? Жените, които я харесват?

Като гледам статистиката, основно са жени между 25 и 50 години. Иначе като атмосфера са по-скоро земни и добри хора. Те постоянно пишат писма на Евдокия. Пишат съвсем лични неща, разказват проблеми, радости, пращат снимки и много се радват, когато тя им отговори. Приятно им е, че тя им е дала нещо. И аз, като наблюдаващ в тази връзка, се радвам, че съм създал нещо, което може да зарадва някого.

Това не е ли малко шизофрения?

Има нещо такова.

Дори тия дни се смяхме с един приятел, че аз моделирах Евдокия такава, каквато на мен ми харесва, за да започне да се учи Ивайло от нея, защото тя е по-добър човек.

Тя е моят идол.