На 51 години. Имаше рожден ден в края на август.
Тя е пет дни преди мен, но и тя е Дева.
Защото ще забравя кога й е рождения ден. А не исках заедно с мен, защото не мога да смогна и на двамата едновременно. То си иска време да отговориш на всички честитки във Фейсбук. (смее се) Исках да имам време за нейния и чак тогава да отбележа моя.
Не заради възрастта е „леля“. “Леля” в смисъл на лелята от горния етаж. Така се случи, че тя е един събирателен образ – от майка ми, от баба ми, от една друга моя истинска леля.
Тя взе от всички тези хора най-добрите черти и стана една суперлеля, която всеки от нас си е мечтал да има.
Лелята съседка, която когато майка ти се скара, ще те успокои; лелята, която в неделя ще ти направи пържени филийки със сладко и лелята, с която ще споделиш тайни неща, които не би казала на майка си.
Аз живях 11 години във Франкфурт и когато се преместих в Мюнхен, тя си остана там. Бях тръгнал да пиша книга и прецених, че ще бъде много трудно да я откъсна от уютния свят, който си е създала във Франкфурт.
В един квартал, който се казва Норденд (Nordend), където случайно и аз живеех и когато се налага да пускам снимки, винаги имам подръка (смее се).
Външните снимки са от Франкфурт, а тези отвътре са от моето жилище в Мюнхен. Апартаментът на Евдокия е много подреден, но все пак ние сме Деви (смее се). Освен това тя много обича да експериментира. Преди година и нещо например си боядиса стените в тъмно сиво и приятелките й бяха много стреснати – как така стени в тъмно сиво!? Този цвят обаче функционира доста добре, защото от едната страна цялата стена е прозорец, влиза много светлина и се получава приятен контраст.