Кога мина от другата страна и започна да се занимаваш със спортен мениджмънт?

Спрях в момента, когато се появи ФБ. Тогава нещата станаха доста деликатни. 2009 приключих с всички спонсори. До голяма степен изгубих интерес – докато едно време журналистите ни търсеха, за да ни заснемат, сега ако не се заснемеш, все едно не се е случило. И започнах работа в “5/10” – едни от най-големите производители на обувки за катерене и планинско колоездене. Менажирах 30 атлета катерачи и колоездачи – едни от най-добрите в света.  И знаеш ли – днес правят неща за без пари, само и само, за да са там. И това идва оттам, че хората започват да се занимават с екстремни спортове от много малки. И за период от една година стават по-добри, отколкото ти някога си бил. Но проблемът е, че за много малко време се натрупват много умения и малко опит. Така рискът е голям. Другото ми наблюдение е, че почти винаги тези хора идват от много, много богати семейства. И те нямат нужда от пари, а имат нужда само да се доказват.

Ти какво си си чупил през всичките тези години на екстремни спортове?

От спорт последните двайсет години съм си чупил малко неща. Преди много време –  6 ребра и то от глупост. И през 2013 си счупих една кост на крака, докато снимахме една реклама за супер бол и карах ски с крило. Оказа се, че под снега имаше дърво, ската се закачи за него и аз се претърколих. Просто нямах късмет.

Но иначе природата е доста овална.Проблемът е, че 80% от хората не пипат земята, пръстта. Ние живеем на асфалт.

Защо живееш в България? Последните 20 години си пообиколил света…

Както не мога да кажа, че съм живял в Америка, така и сега не живея в България. Когато си независим от системата, когато живееш в гората, в планината, няма никакво значение къде си. Изкарал съм известно време в Америка, Швейцария, Италия, Франция, Германия, но винаги съм упражнявал спортовете, с които се занимавам. Но България е най-евтината страна в света, в която мога да правя нещата, които харесвам, по пътя на най-малкото съпротивление.

Сега каза, че си пенсионер…

Хахаха, да. Пенсионер за мен е човек, който когато сутрин се събуди, прави каквото иска. Няма значение дали работи или е в пенсия. В този смисъл аз всъщност никога не съм чувствал, че работя. Вече сериозно, нещата за мен много се промениха, когато Алекс Поли, моят много близък приятел, загина по време на скок на 22 август 2016. Тогава приключих с всичко. Върнах се тук и не исках да контактувам с никого. Нямах никаква мотивация. Алекс Поли беше много известен wingwuit  пилот и мой много добър приятел. Той е от семейство на милиардери. Последните няколко години съм прекарал повече време с него, отколкото майка му и баща за цял живот. Отгледан е от гледачки, ходил е в колежи, можеш да си представиш. В спорта беше много напред с материала. Загина на 31 години при скок в Шамони. Правеше само неща, които бяха cutting edge (на ръба) и то ежедневно. И беше въпрос на време да се случи. Имали сме много разговори по тази тема. Но той е взел от живота някакви неща много рано, имал е пари, имал е жени. После това му е омръзнало е и започнал с наркотиците. Следва рехабилитации на различни места и след това открива скайдайвинга. И както се е пристрастявал към всичко друго, така е станала и с това. Алекс имаше всичко, но сякаш подминаваше факта, че не можеш да си купиш живот.  А с него сме ходили в манастири в Тибет, прекарали сме време в Амазония в едно древно племе, за да разберем за какво живеем. Защото всички се питаме: „Аз за какво съм тук?“

И сега имаш ли отговор?

Търси се.

Всички истории от „Мисия Маверик“ може да прочетете ТУК.