Донякъде… Споменахме няколко пъти basе jump. Би ли пояснил какво е това?

BASE са инициалите на building antenna span and earth и като понятие е измислено от Carl Boenish, част от група скайдайвър в САЩ, които през 1981 година са започнали да практикуват basе jump. Тогава този човек решава, че ще създадат една игра, която по някакъв начин да им носи удоволствие. Защото всичко това, което правим възрастните, за да си доставяме адреналин, е игра, която си измисляме – дали ще бъркаш в контакта, дали ще пиеш или ще се друсаш, или пък ще скачаш с парашут – за всеки влак си има пътници. Та, Carl Boenish измисля basе jump и това означава скачане от стационарни обекти. Когато скачаш от самолет не е basе jump – тогава ти падаш от нещо и имаш начална скорост. В basе скачаш от едно място в нищото. Дали ще скочиш от сграда или скала е все едно. Трябват ти само маратонки, дънки и парашут, който да те приземи. Опасен спорт е, защото от самолет скачаш от 3-4 000 км, имаш свободно падане и около теб няма нищо. Тоест няма какво да се случи. А ако решиш да скочиш от тази сграда например(сочи сградата срещу нас), тя е 135 метра, имаш само 1 секунда свободно падане и трябва да се отвори парашутът. Ако се отвори накриво, има голям шанс да се удариш в сградата.

В skydiving-a имаш две парашутни и компютър, и ако ти блокираш и не направиш нищо, има система, която ще се включи сама, ще отвори резервния парашут и ще те спаси. В basе jump имаш само един парашут и той фактически е резервния ти за skydiving. И ако той не проработи, вече има проблем. Но като цяло системата е надеждна. Няма проблеми с екипировката от 80-те до момента. Над 99,9% от случаите, в които хора загиват, е заради неглижиране на екипировката или поради човешки грешки.

Кое е най-ниското място, от което можеш да скочиш?

Един приятел Анди направи най-ниския скок скоро –  от 32 метра.

Кой е по-добър в тези екстремни спортове – който е скачал от по-високо, от по-рисковано или който е разтворил парашута си в последния момент? Как се измерва колко си добър?

Въпрос на опит е, не е състезание. Хората са чисто луди и правят ненормални неща, имат голям късмет и оцеляват по някой път. Но има разлика между неща, които правиш всекидневно и такива, които правиш по веднъж заради тръпката. Екстремните спортове са като бизнеса – през цялото време става въпрос за риск мениджмънт.

Само, че рискът е малко по-голям…

Да, но никой не го осъзнава до момента, до който самият той не умре. Всички хора, с които съм скачал, бяха много посветени на тези спортове и казваха: „На нас не може да ни се случи.“ И много от тях загинаха. И то основно от wingsuit летенето в последните десетина години.

От какво се правят тези костюми, с които летите?

От найлон – те са като едно шушляково яке, което се пълни с въздух. И всъщност е измислено през 30-те години от един пич – Patrick de Gayardon. Той е бил каскадьор, снимал се е във филми, реклами и това е бил неговият бизнес. Прави първия подобен костюм и успява да прелети на Гранд Каньон. Та този костюм ти позволява по-дълго време да си във въздуха, но накрая винаги отваряш парашута.

Не звучи много безопасно въпреки този парашут накрая…

Няма опасно или неопасно, но рискът с достатъчно практика се минимализира.