Познавам ги много отдавна. Започнахме по едно и също време кариерите си. Още от началото те направиха по-смелата крачка и станаха и продуценти. Във времето сме работили в различни телевизии, в едни и същи телевизии, работили сме заедно, работили сме в конкурентни предавания. Харесвам ги, защото са умни момчета и успяха да съберат добър екип, който все още е с тях. Харесвам ги, защото работят много и защото все още не се взимат насериозно. Не ги харесвам, когато правят предавания, в които следят хората и ги снимат без тяхно разрешение. И не се притеснявам да им го кажа. И да разговарям с тях. Защото вярвам, че до истината се стига чрез говорене. И вярвам, че журналистиката има една единствена задача – да пита. Затова в два поредни понеделника ви представям две момчета, които не се притесняват да отговорят.

Иван Христов в Интервюто. 

Днешната ти версия по-добра ли е от тази преди 10 години?

Повече си я харесвам, а дали е по-добра – не знам. Всички около мен са много спокойни и май ме харесват повече.

Защо е така?

Преди четири години си казах и спрях да пия алкохол. И наистина се случи някакво чудо с мен. Установих, че мозъкът ми може да работи по много интересен начин. И миговете, които съм прекарвал в някакво такова мъгляво състояние, са безвъзвратно изгубени. Сега го осъзнах и не искам повече да имам такива изгубени мигове.

Не ти ли липсват?

Не. Осъзнавам по-голяма част от деня си и от живота си въобще.

Правил ли си чисто професионално повече компромиси във времето, отколкото си очаквал да направиш?

Да, много повече. И все още ми е трудно, но преглъщам и мисля, че това е валидно за повечето хора.

Какво значи да правиш компромиси в телевизията?

Много е трудно да обясня, защото трябва да дам конкретен пример. А компромис дори скоро сме направили. Как например имаш идея да излъчиш нещо, което те съветват, че не е добре да излъчиш. И има много конюнктури, които те спират да го излъчиш. Дали ще е медията да те притиска, дали за това, че си се разпространил и правиш бизнес и на други места, ще нарушиш имиджа на бизнес партньори – преки или косвени. Не можеш като Дон Кихот да тръгнеш напред, трябва да мислиш много. И това ме затормозява, натоварва и всеки ден ми тежи все повече и повече.

А личната ти цензура кога работи? Къде са й границите?

Моята лична емоционална цензура е останала непроменена в годините и тя касае само това да не обиждаш беззащитни хора и хора, които не са в изгодна позиция. Да не ги засягаш грозно. Само в това вярвам. Друго няма, а дори това пада в живо предаване, защото тогава плющим една камара глупости и после мислим.

Аз също съм работила в много риалити формати и често пъти след живо предаване съм се чувствала много зле от това, което се е случило. Дори веднъж бях сигурна, че Господ ще ме накаже.

И аз съм имал такива моменти. Когато направихме „Къртицата“ и Ивайла Бакалова пострада, аз не можах да спя един месец. Изживявах секунда по секунда (или си въобразявах, че изживявам) ужасът, който тя е изпитала в тази каскада. От  един катапулт я изстрелваме и тя се приземява в една мрежа. Така се контузи, че преди два месеца й махнаха пироните, а оттогава мина година и нещо. И съм си мислел, че имам частична вина. Въпреки че другият човек в мен веднага проговори – има фирма, която е лицензира и подготвя изпитанието; то е изпробвано преди това; самата Ивайла може да се откаже, но не се отказва… Но въпреки това съм си мислел, че за това ще бъда наказан. Макар че Андрей ме убеждаваше, че няма защо да се чувстваме виновни.

Мислех, че разговорът може да мине без споменаването на Андрей. Възможно ли е? Колко всъщност сте обвързани?

Около 140 процента. Като семейство. По-дълго дори. Ние сме от 6-годишни заедно. Много. Изцяло. Интересно е – има двама, които доказват, че могат и да не се скарат.

В тази ваша дълга връзка какво сте правили само за пари?

Почти нищо не сме правили само за пари. Дори нещата, които в момента правим, ги правим с идеята, че ще привлекат други неща. Имаме преди 15 години едно голяма и черно петно в кариерата – воденето на една промоция на албум на Кали или Кати за по 500 лева. Бяхме 2-ри или 3-ти курс. Кой ти ги дава тия 500 лева!?

Така ли е и с „Папараци“? Това ли е предаването, което привлече след себе си „Фермата“ в БТВ?

Знаех, че ще ме питаш за „Папараци“ и мислех какво да ти кажа. Понякога се случва човек да работи нещо, което не е лайтмотив на цялата му същност и както казва Камен Донев – на целия му „натюрел“. „Папараци“ е такова нещо. Когато чисто практически ТВ7 умря, от фирма, която правеше половината програма на телевизията (8 или 9 продукта), изведнъж се превърнахме във фирма, която се бори за оцеляване. По едно грозно стечение на обстоятелствата „Папараци“ се оказа конвертируемо предаване в световен мащаб, до степен, до която ние можехме да го ползваме за спасителен пояс, за да си спасим фирмата. В ограничен вариант, но спасяваме едни 20-25 човека да не останат на улицата, а да продължат да работят. А ние с Андрей да останем над водата и да бъдем фирма, която е в бизнеса. И колкото и странно да звучи, това предаване ни върна към най-голямата медия, от която преди 10 години полу-глупашки, полу-хулигански, полу на майтап си отидохме. Това е общото изречение за „Папараци“.

Това е твоето оправдание. Всъщност това „оправдание“ ли е?

То звучи като оправдание, но не е. Може би имам нужда да се оправдавам и да се извинявам на много хора, част от които познавам за това, че са се видели в него и са се почувствали гадно.

На теб приятно ли ще ти е ако докато си вървиш по улицата и си вършиш ежедневните неща, някой те следи и те снима?

Честно казано, не. Обаче на твоето семейство и на другите приятели и познати, които съм засегнал, дължа обяснението, че не съм редактор, а само продуцент на предаването.

И двамата знаем, че това е само извинение.

Не, защо? Ако се намеся в редакторската политика, тогава ставам жълтак. Защото преценявам кого да ударим и кого – не, както пише в онова тефтерче. А аз не преценявам това. И второ, гледаме да го правим в максимално честен вариант. Показваме това, което се случва. И юридически е издържано.

А като продуцент имаш ли право да кажеш да не снимат дете?

Първо ще ти отговоря като продуцент – по закон имам право да покажа детето, но да му замажа лицето, което е изключително гадно. И ние правим този вариант. Като баща ми е изключително гадно. И по тази причина осъдих един вестник, който излезе със заглавие „Убиецът на Васа Ганчева“ и ме изтъпани мен и Ава, като лицето й беше замазано. Но самият факт, че видях красивото си дете със замазано лице, ме подразни и ме накара да ги съдя за друго, но това беше емоционалния подтик. Неприятно ми е, когато това се случва.

Не можеш ли да го забраниш тогава – просто хората, на които плащаш, да не снимат деца? Андрей едва ли ще го направи, той още не е баща и няма подобни скрупули.

Напротив, оказа се, покрай това предаване, че и двамата имаме много скрупули. Дори то се оказа някакво криво огледало на нас двамата. Но като продуценти, както ти казах, понякога ни се налага да правим неща, които не са лайтмотив на нашата работа. А това, че нарушихме отношения с много хора…

Случи ли се наистина?

Много ми се обиди Теодора Духовникова, която снимаха как се целува с Калин Врачански на раздяла. Напълно приятелска беше целувката. Но тя ми се обиди, защото първо излезе в жълтите, наистина жълтите издания, че тя и Калин имат афера. И излиза във вторник. А „Папараци“ е в събота. И там показваме истината – че имат представление, вечерят и после се разделят.

Да, но като тийзър вие пуснахте само целувката.

Ние имаме ограничено време за тийзър и нямаме време за обяснения.

Тоест „тийзвате“ по най-умелия начин, за да „продадете“ предаването.

Да, и по законосъобразния.

Да, но ние не говорим за закони, а за морал.

Моралът всеки си го има и всеки си го носи.

Тежи ли ти сега? Теодора ти е близка…

Преди няколко дни се видяхме и тя или не ме видя, или се направи, че не ме вижда, но бяхме вече много близо и беше много сконфузно. Казах и: „Дълго време си представях тази наша среща. Сигурно сега не ме харесваш много-много?“ И тя: „Да, не те харесвам много.“ Но си поговорихме и така. Та, исках да кажа, че ако имате духовна връзка с някакви хора или сте единомишленици, гледате на света по един и същ начин, предаването „Папараци“ няма да разруши това, защото те те познават и знаят какъв си. Ако връзката ви е толкова крехка, че предаването да ги разруши, ок.

В крайна сметка, мрази играта, не мрази играча. Като играем футбол сме врагове, но после в живота пак сме приятели. Всеки ден се уверявам, че всичко около нас е илюзия и всички сме артисти. Налага се понякога да играеш лошия, налага се да играеш предателя, но като свърши всичко, ти си си пак „ти“.

Надявам се да не съм от тези артисти, които така се вживяват в ролята, че никога не могат да излязат от нея.  Но да допълня – например, децата, които работят в екипа на „Папараци“, защото те са наистина много млади хора, са с малки заплати и снимат нещо с риск да ги набият и напсуват. Готино ли им е? Да, те могат да си изберат и да не го работят това. Но тогава и певицата може да избере да стане шлосерка и тогава никой няма да я снима.

Логиката, е че в световен мащаб звездите наистина си заслужава да бъдат снимани. И папараците инвестират страшно много пари да наемат подходящо място и да заснемат някой. И въпросната снимка ще струва много пари. А тук не трябва да се инвестира нищо, просто излизаш на „Раковска“ и снимаш обичайните актьори, които минават оттам всеки ден. Това честно ли е?

Честно е. Това са ни условията. Но пък българските звезди, независимо че ползват градския транспорт, са много по-интересни на българите от Джордж Клуни, да речем. Ама много по-интересни.

Нямаш ли желание да направиш телевизията по-приятна?

Осъзнавам, че сме повлечени по общото течение, което е отвратително.

Правим опити да направим телевизията по-добра. Във всеки проект имаме свръх задача. Вкарваме определен процент стойностни неща.

Предаването „Папараци“ разработи огромна, тайна мрежа от хора, които снимат и от следващия сезон тази мрежа ще се използва за снимането на по-стойностни неща. Защото да ставаме ПР на Луна или на Алисия, не ми се иска.

Може ли сегашното лице на „Папараци“ да е водеща на нещо по-сериозно и стойностно?

На част от предаването може да е. А иначе ще правим „Фермата“ и там ще си вложим и редакторската мисъл, и лицата, и ще направим проект, в който България да се влюби.

Губиш ли приятели?

Да. Загубих си почти всички приятели.

Загубих ги в ежедневното си виждане с тях. Защото като промених начина си на живот преди 4 години, установих, че голяма част от приятелството ни се крепи на ежедневните ни срещи, които завършват в голяма част от случаите с купон. И когато това спря да ми е интересно, а на моите приятели продължи да им е интересно, загубихме близкия си ежедневен контакт. Като чувство, трима-четирима още са ми много близки.

Изключвам Андрей. Той ми е брат. Изгубих ги, да. И не ми е много мъчно. Станал съм темерут. Започнаха да ме интересуват други неща.

Например?

Хобито ми е да играя футбол, но не практикувам от няколко години. Хоби ми е да гледам и чета книги за самолетите, за велики авиатори. Да гледам хората и да мисля, какво им върви в главата. Това са такива тъпотии, че дори ме е срам, че ти ги казвам. Да погледна ей този човек там и да се запитам: „Какво ли си мисли сега?“ Какъв разговор може да предизвика това с моите приятели, с които играем футбол и табла? Те биха ми се изсмяли. Но и на мен някой да ми го каже, и аз ще съм: „Добре. Дай сега по същество!“

След толкова много риалити формати и срещи с идиоти, останаха ли ти хора, които да са ти истински интересни?

Да, тук е поредната пропаст. Истински интересни хора по никакъв начин не са хората, които трябва да попаднат в едно телевизионно риалити. Успявам да вкарам по един-двама, от 15. Интересните хора за мен са тези, които повече мълчат и повече действат. И те имат място само в една голяма медия като БТВ, защото в нея има място за всякакви хора.

В живота си имаш ли такива хора?

Има много хора, на които се възхищавам. Кеворк Кеворкян ми е нещо като фар в тъмното, по който човек може да се ориентира. Такова достолепие излъчва той! Четох в сайта ти и жестоко интервю с Камен Донев. От душа му се възхищавам, без да сме близки, но дава вид на човек, който си живее мечтата. И се издържа в житейски план от нея. И това е прекрасно. Това е нещо, към което аз все още вървя.

В България можеш ли да си селфмейд?

Вярвам, че е възможно и вярвам, че е по-лесно. Тогава правилата си налагаш сам. И това е въпрос, на който ние съвсем отговорно си зададохме с Андрей преди 20 години, преди да започнем. Можехме да се закачим за нещо, което вече съществува или да създадем нещо, в чийто център да сме ние. Избрахме второто. И знаехме, че 3-4 години ще бъдем по кабелните телевизии и ще бъде голям резил.

Ама не беше. Спомням си ви.

Да, беше забавно. Можехме да станем част от друг екип на някоя от двете големи телевизии. Но тогава, колкото и да си голям, си част от нещо. А другият вариант е да си душата и сърцето на нещо, което носи своите плюсове и своите минуси.

Били ли сте на финансова загуба?

Много пъти. В момента сме 0:0. Ние срещу телевизионният бизнес. Имаше един период, когато си тръгнахме от БТВ и имаше едни цифри – около 700-800 хиляди лева, изобщо не виждах как ще се оправим с тях. Главата ми не побираше какво се случи изведнъж. Но се оправихме.

Пестелив ли си?

Ако може да се измисли дума, която е обратното на „пестелив“, това съм аз. Ако има нещо, което може да се вземе за 500 лева, но го има и за 5000, аз ще го взема.

Какво ти коства физически и психически да си продуцент?

Добре, че се печели адски много, защото това е адски недооценена работа. Напоследък дори в световен мащаб започна да се разбира какво върши продуцентът. Много беше добро в „Да разлаем кучетата“, където продуцентът свърши всичко и накрая го застреляха, защото малко се засегна, че той промени целия свят за 24 часа, а никой не разбра.

Продуцентът прави всичко. В един продукт, голямо риалити, както сме ние, ти имаш голям екип. И той трябва да е най-добрият – от режисьора до оператора и музикалния продуцент, и редактора, и всички останали. Та, ти събираш тези хора и искаш да са най-добрите, а и да могат да работят заедно. Абе, нещо като Пената от американското лято на 94-та година.

Събираш най-добрите хора и се надяваш да се сработят. И следиш за това през цялото време. Не е възможно да събереш перфектния екип и да ги оставиш.

Представял ли се си в друга роля? Не тази на продуцент и водещ?

Първоначално, като бях по-млад, единствената роля, в която си се представях, беше на артист. Оказа се, че това, което сега работя, е частично същото. А иначе бих искал да се затворя в една обсерватория и да гледам звездите. Или в първия свободен момент да си извадя тапия за пилот. Това ще го направя със сигурност.

Не те ли беше страх да летиш?

Много. Беше ме страх да не умра. И един ден си отговорих на въпроса: „Защо толкова ме е страх?“ и отговорът беше: „За да не умра“. И спря да ме е страх, защото имам едно верую, че „какво толкова, като умра”. Та, бих посветил живота си на това да стана пилот.