Челен сблъсък между оптимизма и песимизма.

Наивният оптимизъм на американците, който много често работи, колкото и невъзможно да звучи това, се сблъсква с песимизма, мрънкането и пасивността на българите. Това беше реакцията на някои хора. Но това, което много приятно ме изненада тук е, че правилните хора тук, тези, които наистина трябваше, ме подкрепиха.

Имате съюзници, очевидно. А врагове – не те ли е страх, че ще си мразен. Че някой ще си каже, че този център, тази фондация не помага, а проповядва?

Аз искам да помогна и то не само аз, целият екип, всички съмишленици, искаме да помогнем, защото има проблем. Ако някой развее байрака на омразата и дойде при нас, бих искал да го попитам само едно: „Как ти помагаш на младите хора да решат един проблем?“ Дори не чак толкова. Само „Ти как си помогнал на един единствен човек, на едно младо момче да реши своя проблем? Защо ти имаш право на достоен живот? Защо ти имаш право да обичаш, а аз не? И защо ти имаш право да вървиш ръка в ръка с човека, когото обичаш, а аз не?“ Но аз вярвам, че тези хейтърите не са основна част от населението, те просто са по-шумни. И вярвам, че единственият подход е разговорът на персонално ниво. И примерът.

Повече за Single Step може да научите ТУК.