Иван Димов, не казвай на никого

Един разговор за невежеството, притеснението, срама от съседите, за приемането, отхвърлянето, страха, самотата, търсенето на общ език, крачка по крачка. Един разговор за любовта.

10 октомври ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 11 мин.

Иван Димов, не казвай на никого

10 октомври ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Срещаме се пред паметника на Съветската aрмия. Не случайно искамe да го снимаме там. След почти 30 години извън България и работа като инвестиционен банкер в САЩ, Австралия и Аржентина, той се връща тук, за да основе неправителствената организация Single Step, която да подпомага младежи от ЛГБТ общността, както и техните родители и обкръжение от приятели и учители. И най-вече да работи по говоренето на тази тема с хора извън общността, обяснението, образоването и като за начало пояснението, че сексуалността, каквато и да е тя, не е диагноза или състояние, подлежащо на лечение, нито пък лош дух, който можем да изгоним с помощта на екзорсист. До този момент, аз почти не вярвам, че все още има хора, които не са наясно с това, че все още, след десетки филми, световни примери и дебати, темата се нуждае от разяснение. Оказва се, че далеч не е така и че е време да започнем оттам, където сме били и преди 30 години – от времето, когато различни в България „нямаше“ и „не трябваше да казваме на никого“.

Интервюто представя Иван Димов.

Неслучайно избрахме това място, за да те снимаме. Не мога да повярвам, че все още има хора, и то на нашата възраст, които имат нужда от пояснения по темата.

О, да. Оказа се, че това е така. И не става дума за хора, силно религиозни или пък силно консервативни, говорим за невежество по темата.

След толкова време извън България, как се реши да се върнеш тук и да основеш Single Step?

Преди две години бях на едно събиране тук и направих някаква забележка във връзка с моята сексуалност (аз винаги съм много открит за моята сексуалност). След това, едно момче, което току що беше завършило гимназия, очевидно много притеснено, дойде при мен и ме попита дали можем да си поговорим, защото няма с кого друг да го направи.

Оказа се, че е гей и преди време, когато споделил това на майка си, тя го завела на психиатър. Въпросният „специалист“ му казал: „Не се притеснявай, ще те излекувам“.

Сериозно?

Съвсем. А още по-парадоксално е това, което следва. След срещата с този терапевт, момчето решава, че е болно, бяга от вкъщи, решава да сe самоубие. За радост опитът е неуспешен, но той вече няма с кого да говори по темата.

Наистина е странно, че трябва да се „говори за това“ в днешно време. След толкова много филми, книги, дебати…

Да, ние гледаме филми, четем книги, попадаме на различни драматични истории, но когато някой застане срещу теб и сподели подобно нещо, е наистина шокиращо. Тази история истински ме афектира и ме накара да се запитам с кого в такъв случай говори това момче. Всяко момче. Или момиче. В момент, когато най-скъпото ти, на което имаш най-много доверие – семейството ти – реагира по такъв начин.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография