Иванка. Курвоазие. Ваня Николова иначе. В един светски разговор за модните тенденции, близкото приятелско обкръжение, бизнеса и политиката.
Иванка Курвоазие. Честно, не зная как да я представя най-добре. Иска ми се да кажа, че я познавам поне от няколко години и да разкажа някаква много весела история с нея. Или поучителна. Но нямам такива истории. Не познавам Иванка. Четох, че е в топ 3 на българските „икони“ във фейсбук. Самата тя, твърди, че е и модна икона. Никой не я е виждал без червило. Цикламено. Фен е на леопардовия принт, но и при нея, както при всички привлекателни жени, важи правилото, че не дрехата прави човека, а обратното. Изобщо, каквото и да сложи Иванка, тя получава стотици лайкове на минутата, чувала съм дори хора да я оприличават на богиня. От своя страна тя е скромна:
„вище, асам жена, която има нужда да се събужда с цигански оркестър, разбирате ли, двайсе годишните цигани с ризи, лачени обувки и гъзарски прически, да стъпват на пръсти покрай леглото ми, мускулести, натокани, и по даден знак кючека да гръмва и да политат салфетки и да гръмва шампанско и да отварям очи и да ми подават чаша с мехурчета и младите мъже да пристъпват докато свирят и да викат КУР ВО А ЗИЕ и от очите им да прелива оган, разбирати ли за какво става вапроз?“
Ами, това накратко е Иванка. И днес е в Интервюто.
Здравейте, Диана. Откривати ме, разбира се, в столичният квартал Дружба. Изтегнала съм се върху една меча кожа, която наскоро ми подариха от руското посолство. Събудих се в шест часа вечерта с доста интересен махмурлук. Снощи, доколкото разбрах, охраната ме е изхвърлила от някакъв клуб, защото съм се качила мъртва при танцьорките. Малко ме боли единият крак. Едно от копчетата на сакото ми липсва.
Можиби повечето от вашите читатели знаят, че се занимавам с професионално почистване. Работя в една от най-големите фирми за професионално почистване в Балгария. „Бонанза-Бачорски“ обслужва Мастършеф и моите работодатели прецениха, че заради спецификите на работата, би било потходящо да възложат проектат на мен.
Ами, знайти ли, всъщност ме бяха поканили да участвам в предаването, преди няколко месеца, любезно отклоних поканата тогава, тъй като програмата ми е доста натоварена. После се оказа, че ние ще почистваме предаването и в крайна сметка се озовах в студиото, по един или друг начин. Обичам да готвя, обичам да ям. Наскоро направих на младия си любовник изненада, подредих суши върху голото си тяло, легнала на масата в хола. Бях се гримирала като гейша. Беше забавно.
Непрекъснато полочавам най различни предложения и покани за участие в теливизионни предавания, радиопредавания, ето пак ми звъняха и от „Черешката на тортата“, в момента преговарям с продуцентите на „София ден и нощ“, за участието ми в няколко серии, където ще изиграя себе си. Ще се получи много интересно, но предпочитам за сега да не издавам подробности. Вече няколко години подред отказвам участие във ВИП Брадар. Не мисля, че ще се чуствам конфортно затворена вътре за толкова дълго време. Бих искала всъщност да участвам в „Шооото на Слави“ или да направя репортаж за предаването „Бразди“. Харесвам също работата и професионализма и бицепсите на Хекимян. Междо другото, бях впечатлена наскоро от темперамента на Динко от Ямбол, който лови бежанци с голи ръце. Може би ще бъде интересно да направим риалити формат в тази посока, смятам, че ще стане хитово, а може да го продадем и в чужбина – темата с бежанците е доста актуална в цяла Европа в момента. Атевета, електрошокови палки, пиратки, конфети и бягащи бежанци, които тичат пред атеветата. Мисля, че би се получило интересно ако вкараме пейнтбол елемент. Хубаво е и защото по този начин можем да осигурим някаква временна заетост на безработните.
Балерина и пожарникарка. Плувкиня, певица, актриса, поетеса, художничка, продавачка, нестинарка, пияница, лека жена, кметица. И други, разбира се.
Всички версии за живота ми се разминават и си противоречат. По години не могат да се поберат в един живот. Пет села спорят за честта да бъдат мое родно място. Всъщност предпочитам да не говоря за семейството си за сега. Но това е история, която ще разкажа със сигурност. Имам нужда от време за това.
Кръстена съм на баба си Ваня.
Курвоазие е артистичен псевдоним, който избрах преди много години. Мисля, че съм споменавала и в други интервюта, така съм записана и в личната си карта. Истинското ми име е Ваня Николова.
Спомням си го много добре. Била съм в десети клас в Димитровградската гимназия. Той беше моят учител по литература.
Идеалът ми за мъж днес и вчера и винаги и всякога е бил един и същи. Мъжът трябва да ме предизвиква. Да бъде страстен. Дързък. Да има огън в него.
Разбира се, че има достоен мъж и той е в живота ми. Скоро бях болна, много болна, той дойде погрижи се за мен, сменяше ми компресите, купил ми беше разни неща. И докато лежах и се тресях от температурата, всъщност бях щастлива, защото той е до мен и не знам, разревах се. Защото накрая какво има всъщност значение, разбирате ли ме? Това да има някой до леглото ти, който да завива дебелото ти тяло и да те прегърща, да се погрижи за тебе, когато не можеш да се дигнеш от кревата. Просто да ти държи ръката и да мълчи до тебе. Макар че понякога се чувствам самотна, всъщност съм благодарна. Хората около мен ме обичат много и ме търпят дори когато не ме разбират.
Получавала и приемала, и отказвала и правила съм неприлични предложения.
Лилито Павлова.
Ами аз винаги съм секси.