Ивайло Нойзи Цветков – това сега разбира ли му се?

Ивайло Нойзи Цветков – това сега разбира ли му се?

25 април ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Аз дори не разбирам за какъв вкус можем да говорим на място, в което последната седмица хит е песента на Криско и Слави Трифонов…

Песента, в която един възрастен и леко окуцял човек в анцуг съобщава на младите момичета: „Ше те изкърта“? За това ли говориш? (смее се)

Примерно. И знаеш ли какво не мога да си обясня – как може да си на 20, целият световен музикален поток да е на твое разположение и ти да си пуснеш това парче. Няма логика!

Първо се създаде абсолютно безкритична младежка хип-хоп култура, което е пълен абсурд. Под „безкритична“ разбирам, че почти всичко е „много яко“ в тази култура.

И леко ми става носталгично за времената на Ъпсурт, които си остават единствената смислена хип-хоп група, начело с истински поет.

Всъщност не съм съвсем прав – в момента има ъндърграунд хип-хоп, който също става – Явката ДЛГ, Григовор, Жлъч etc. Но истината е, че не всичко става, а най-малко може да става Криско, който нито е музикант, нито е рапър. Това е просто някакво селско момче, което по неведоми за мен пътища се е качило и то на сцената.

Може би е просто добър бизнесмен.

Какво значи „бизнесмен”?! Ти може би не си много навътре в хип-хопа, но Криско се опитва да направи нещо като българско-ямайски хип-хоп, в който провинциалният акцент да се превърне в ефект, а не в дефект, да речем като Шон Кингстън или Мавадо. Уви, не му се получава. На ямайците и пуерториканците им се получава, а Криско просто звучи като човек от село, който пее рап, в двойни кавички. Реално той е някъде никъде и е част от това сляпо следване на масовия вкус, за което говорим. Ако го сравним с моята любима певица Риана, която също апелира към масовия вкус, огромната разлика е, че при нея има талант, сексапил, всичко има. И това не ме дразни. За мен тя е новият Led Zeppelin, сякаш сме 1971 (смее се). В нея има пластове, въпреки че е продукт на масовата култура. А защо всъщност заговорихме за Криско?

Чудех се как младите могат да харесват тази песен.

Ние, младите (смее се) също се делим на прослойки. Както във всяка култура, по-високият вкус ще бъде достояние на малцина. И стигаме до третата ми любима тема – защо културата изисква усилие.

Доминантното разбиране у нас е, че всичко трябва да се прави без усилие. Бързо да получиш удовлетворение, instant gratification, ако може веднага.

Как да се противостои? Чрез засяване на семена, които да поникнат след 15-20 години. Проблемът е, че нищо не се засява.

Вие не ги ли засяхте тези семена с „Егоист“? И проработи ли, поникна ли нещо?

Да. Проработи, но тогава културният контекст беше друг. Технологичната революция все още не се беше случила и традиционните печатни медии, особено списанията, все още бяха много силни. По цял свят. При нас цялата култура на списанията  започна и завърши с “Егоист”. Има тук-там адепти, които правят нещо и до днес, но то съвпадна със залеза на печатните медии. Може би сме посели нещо и може би е покълнало, но за съжаление голяма част от онова поколение вече не е в България.

Страх ли те, че вече може да не си „модерен“, да речем? Да не разбираш Криско, защото не си на 20?

Едно е да си модерен, съвсем друго е да имаш вкус. И съвсем трето е да възпитаваш вкус. По втора и трета точка няма как да не съм модерен. А това, че харесваш Криско не те прави модерен, прави те просто по-прост.

Как ще обясниш това на дъщеря си, която сигурно има съученици, които харесват Криско?

Аз не знам що се фиксирахме точно в тоя селски инепт, но дълбоко вярвам, че 90% от формирането на едно дете идва от родителите и семейната среда. Чак тогава е всичко това, за което ти говориш – какво ще чуе в училище, кой ще каже, че това е култово, а онова не е. Между другото, аз лично съм виновен за думата “култово”, както и за “лайфстайл” (смее се). А що се отнася до дъщеря ми, тя знае повече за “Металика” и от Ларс Улрих. Фигуративно казано. Да ти разкажа и нещо смешно: Анна Цветкова беше на шест, учим се на “Master Of Puppets” и тя вика: “Тате, тоя защо пее за горчица и вика: “Mustard, mustard”? (смее се).

Тоест ти не прехвърляш на училището (освен въпросните 10%) още 40% от възпитанието?

В никакъв случай. Има аристотелов метод на обучение на децата и аз се придържам към него. То е малко като по Стивън Кинг – “Почвата в сърцето и в ума е камениста, но трябва да я разкопаеш и да засадиш нещо.“ А който не го е направил, ще се измъчва в социален и всякакъв смисъл.

В крайна сметка трябва усилие в някаква посока. Да „бъдеш себе си“ не е достатъчно.

Ето ти още от “културата на лесното”.

Какво друго можеш да бъдеш ти освен себе си, ако не положиш капчица усилие? „Бъди себе си, бъди естествено прост, не се опитвай да бъдеш някой по-цивилизован.“

И с това минахме трите ми любими теми (смее се).

Футболът е четвъртата, но аз изобщо не съм компетентна, така че нямам какво да те попитам. Разбира се, споря задочно с Августин и смятам, че изобщо да се говори за вярата е лош вкус, защото е нещо твърде лично. Когато коментираш футбол, случва ли ти се да казваш: „Сега това разбра ли ми се“?

Много често, станало ми е паразит. Отначало трябваше да е иронично и леко да се подиграва със събеседника, защото – не зная по каква причина – хората смятат, че аз говоря много сложно, което не е съвсем така. Няма категория „сложно“.

Има нива. Аз оперирам на друго ниво. Който може да ме следва, да заповяда; който не може, не мога да спирам, за да обяснявам.

Освен чрез въпрос: „Сега това разбра ли го? (смее се)

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография