Десетина дни преди премиерата – какви са ви притесненията, ако имате такива?

Я.: Аз нямам притеснения, освен неартикулируеми. Такива ме спохождат напоследък, но това е по-скоро тревожност, свързана с голямата картина на живота. Има постановки, в които до последно чувстваш, сякаш че нещо не е съвсем добре. Това, което тук се случи за мое голямо удивление е, че Захари успя да поеме, да усвои и заработи с този гигантски текст и да го превърне в свой личен опит. Всъщност това се случи бързо и ние имахме шанса доста да си поиграем с него. Но моята позиция тук е по-благодатна и за мен самия. Трябва да си призная, че напоследък не намирам много смисъл в това да вая кръшни мизансцени. Предпочитам да се съсредоточавам в смисъла, да бъда слуга на логоса, ако мога. Това ми носи повече радост.

З.: При мен етапите почти винаги са едни и същи – почвам по интуиция и все едно съм пред огромен шкаф с много чекмеджета и чекмедженца. Почвам да отварям, да ровя вътре и се надявам да открия полезни неща. След това подреждаме и слагаме това, което сме открили, в някакъв ред. Сглобяваме нещото и то придобива форма. После идва ред на съмненията, несигурността и нервите. Накрая идва публиката и идва време за това, което в нашия занаят наричаме  “смело и безотговорно “. Сега се намирам в етапа на съмненията и притесненията, но скоро ще дойде време за “смело и безотговорно”.

Може да гледате „Чамкория“ в Театър „199“ на 26, 27 , 28, 29 декември.