Закуската с Луиза Григорова и Явор Бахаров
12 май ‘16
Автор:
Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
Я: Има много хора, които се чувстват спокойно.
Л: Кои? Захари, Юли и Владо. Това са.
Я: Може, аз се сещам и за други.
Л: Аз пътувам благодарение на родителите си. Не изкарвам достатъчно пари, за да мога да си осигуря спокоен живот сама, да се чувствам спокойна. И за тези пари работя 20 дни в месеца. Какво е това?!
Я: Не е ли нормално в началото на кариерата ни да е така?
Л: Но тук в България това не води до следваща стъпка. Особено в театъра. Хайде, в киното, ако снимаш достатъчно, може би е различно. В театъра какво повече? Да ми вдигнат заплатата с 10 процента?
Я: Много хора се ориентират към мобилния пазар – навиват се да правят проекти, които ги кефят и им търсят сцени.
Л: Извинявай, че съм толкова черногледа рано сутринта, но къде да се случва това? В някакви ъндърграунд пространства, където ги гледат 20 души, а те играят за по пет лева? Не, мерси!Я: Разбирам за какво говориш. Тези неща ме терзаеха миналата година по това време и затова реших да се откажа от щата. И сега се чувствам по-добре.
Я: Разбира се, дума да не става.
Л: Тогава имаш постоянен доход, сигурен. Е, не е бил това, което се очаква за актьори в такъв успешен сериал, пак беше някаква подигравка, но все пак беше подпомагане някакво. Не е като на звездите в турските сериали.
Я: Но пък и животът тук е по-евтин отколкото в Турция, да речем.
Л: За разлика от актьорите и то от нас, по-младите, каквито бяхме тогава.
Я: Да, но пък сериалите ти дават сигурност и занапред, а и водят след себе си други неща.
Л: И можеш днес да си позволиш да похарчиш повече, защото знаеш, че ще дойдат нови.
Я: Абе, приятно е. Особено ако има няколко сезона и можеш да си изградиш персонажа.
Л: Особено ако е по HBO.
Я: Разбира се.
Л: Зависи какъв е, защото има такива, в които не ми се играе.
