Закуската с Белослава и Графа

Закуската с Белослава и Графа

12 април ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Има ли ваши колеги, чийто потенциал сте забелязали още с първата им стъпка на сцената?

Б: Аз така харесах Мария Илиева като изпя „Лунен сън“, тогава още видях този гигантски потенциал, който има тя. Тогава стартирахме всички, аз точно бях пуснала „Улици“. За Прея също бях сигурна още в началото. Това, че не продължи в някакъв музикален формат, изобщо не ме обезпокои. Защото тя носи онова необяснимо нещо. Не е нужно да си съвършен и да си с крака 2.20 или пък да си много умен дори. Ако носиш онова вдъхновение, дори в мълчанието ти, всички ще го чуят. Божа работа.

Г: Наистина не можеш да се научиш на харизма.

Можеш да се научиш да пееш по-добре, да се движиш по-добре, да се обличаш по-нормално, но харизмата не се учи.

Дори като продуцент не можеш да го направиш с някой друг, не можеш да инжектираш харизма.

Б: Само да добавя, че на сцената си сам. Сам във философския смисъл. Там си ти.

Няма как някой да излъже с поведение, дрехи, танци. Публиката е такъв лакмус и толкова усеща всяка твоя невярна стъпка, че лесно може да те погълне. Или ти я поглъщаш, или тя теб.

Една стъпка е и е много важно тогава да си откровен на сцената.

Г: Важно е също да позволиш да „отключиш“ харизмата си, да се отвориш към хората. За себе си го казвам. Като се връщам назад и виждам свои концерти, осъзнавам колко затворен съм бил на сцената. В един момент превключих на друга вълна и видях, че нещата стават много по-яки ако се отворя към хората. И изпитвам истинско удоволствие последните 6-7 години на сцената. А по принцип съм доста срамежлив. Но сега ако дойдеш на мое участие, ще кажеш, че съм най-нахаканият човек на земята. Рипам като магаре. Странно е…

Б: И аз на сцената съм по-смела, отколкото в живота.

Пропадали ли сте на сцената, чувствали ли сте се изгубени?

Б: Да, естествено.

Г: Аз съм преживял много тежки моменти на сцената. Големи катаклизми съм имал, особено в началото на демокрацията. Освирквала ме е цяла зала и това остави траен отпечатък в съзнанието ми. Когато си на 17 и те освирка цяла зала, защото пееш денс, а си отишъл на рок концерт, не е много приятно. Въпреки това аз се качих на сцената с бандата (те бяха пребледнели от страх) и засвирихме. Обърнахме нещата и ни изпратиха с аплодисменти, но не мога да забравя този случай никога! Абе, беше голяма гадост, същевременно изпитание. Затова казвам, че съм състезателен кон. Не се примирявам. Справям се.

Имали ли сте моменти, в които не сте виждали смисъл от това, което правите? В които сте се чувствали ненужни, в които не сте намирали смисъла?

Б: Аз съм имала много често такива моменти. Особено сутрин като ставам, се колебая в себе си – има ли смисъл всичко, какво точно има смисъл… Наистина дойдоха времена, в които нямаме много подкрепа от медиите – няма музикални телевизии, няма класации, няма дори тотално български чартове. Много от клубовете не успяха да издържат и се преориентираха към попфолка. Няма като че ли много пространство за интелигентните изкуства, а смятам, че поп музиката е едно от тях. И да, имало е такива моменти, но слава богу, те са били за кратко. Тогава си слагаш ръка на сърцето, оглеждаш се наляво, надясно и си казваш: „Това е, аз това обичам и това ще правя, ако ще камъни да падат от небето. Независимо кой ни подкрепя и кой не. Който трябва, ще те намери, когато имаш какво да кажеш.“

Г: Затова и продължаваме да правим албуми, което в България не е било никога кой знае колко рентабилно. Явно имаме потребност от това да правим музика, да се изразяваме. Затова и съм толкова отдаден на последния си албум.

Б: Защото може и да не го направиш.

Г: Мога да си позволя да пускам и една песен на три години. Въпрос на потребност е.

Б: Но като затвориш кръга на работа през х години и ги обединиш в албум, това е като да завършиш една книга. Тогава има пълнота и яснота, има структура, не само на живота ти, но и на това, какво искаш да кажеш и да дадеш.

Продължавам да твърдя, че ние сме посланици, това не е само его. Напротив, аз говоря от името на страшно много хора. И зная, че хората, които идват да ме слушат, мислят това, което мисля и аз. И то има своята изповед и своето послание. И си помагаме през х период от живота да преминаваме по-леко. Музиката помага на хората.

Лично на мен ми помага много. Ежедневно.

Г: Не мога да си представя да правя нещо друго. Музиката те изкарва от схемата на света. Тя те кара да летиш. И в един момент тя ти помага да си независим. 100%.

Б: Точно така – 100% независими. Много е хубаво!

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино