А тя как ще изглежда?

Г: Тя ще пише много книги.

Б: Вярно е, даже сега, като свърша албума, ще си допиша кулинарната книга.

Толкова дълго време сте заедно в тази музикална реалност, защо за първи път се събирате за общ проект?

Г: Ние през годините често сме си мислели, че трябва да направим нещо заедно, но все сме се разминавали.

Б: Живко (Петров) изсвири жестока тема – тази от припева на песента и каза: „Тази тема трябва да бъде изпята от мъж.“ Това става в един ден – Живко ми го изсвирва, аз се прибирам вкъщи, пиша текста, връщам се при Живко, маркираме и аз казвам: „Това е обичта. Това е Влади. Обичам го!”. Бях на площад Македония, към 7 вечерта в задръстване и ти се обадих.

Г: Аз бях в кухнята в офиса ни и си пиех кафенце. И тя ми звънна и каза: „Има едно много красиво парче, искам да го изпеем заедно!”

Б: И когато му го изпратихме с Живко и той изпя своята част и ми го върна, аз го чух и се разплаках. И не можах да обясня на Живко какво точно чувствам, само плачех. Чух  го 15 пъти с неговия глас и мисля, че това ще е една от песните, които ще имат среща с много хора. Защото в нея има много обич.

Г: Много обич и двата гласа, които като ги слушаш, все едно са един.

Какво е това нещо с „харесването”? За толкова много години, колкото вие сте на музикалната сцена, оттам минаха много хора. Едни бяха по-добри от други, някои бяха съвършени музиканти, но не всички бяха толкова харесвани. Как се става „харесван“? Влади, кажи ти като продуцент!

Г: Винаги има много по-добри от тези, които са популярни, и то в световен мащаб. Често беквокалистите са по-добри от самите вокалисти. Няма да забравя Мейси Грей като направи тук концерт – нейните беквокалисти бяха нечовеци. Но тя е станала популярна, защото е характерна с нейния тембър, излъчване, харизма. Не всичко е само глас, особено в 2016-та. Въпреки това пеенето не трябва да се пренебрегва. В историята обаче оставаш, ако си характерен.