Закуската с Белослава и Графа

Закуска на тревата, профучаващи по магистралата коли, думи, мисли, кафе, споделяне, смях. Двама души, които звучат като един. Разговор за пътя, срещите, състезанията и победите.

12 април ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 15'

Закуската с Белослава и Графа

12 април ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова


Тя пристига навреме, той – с 10 минути закъснение. Обажда се и се извинява. Няма как да му се сърдим, работил е до 4 сутринта върху новия си албум, а и на него по принцип няма как да му се сърдиш. Изобщо, в този разговор те ще ми припомнят, че и двамата са раци, а на раците никога не се сърдиш. Те ти се сърдят. Едно тихо такова се сърдят, но сякаш го крещят. Деликатна е рачешката природа, искам да кажа. Нежна. Все внимаваш къде стъпваш, не ги знаеш напред ли са, назад ли са. Е, тези двамата са май все напред и не позволяват много да ги настъпват. Само преди няколко седмици той пусна ново парче (Drama Queen) към предстоящия си албум, а тя завършва своя и подготвя концерта си в зала1 на НДК. 


Пием кафе в 9 сутринта, а програмата им е толкова категорично разпределена, че нагласям биологичната си аларма, за да приключим разговора преди 10.30. Финал. Тя е с озеленени дънки и отива да се преоблече, за да поеме към поредното интервю, а той пали към радиото, където ще презентира новото си парче. Аз оставам с мисълта за тях и общата им песен в пощата на телефона си. „Сън“. Слушам го поне 10 пъти и вече съм сигурна. Тези раци са прави – „Сън“ ще има дълъг живот и срещи с много хора. 


А Интервюто закусва с Белослава и Графа.

Иска ми се да поговорим за конкуренцията във вашия бизнес в България. Колко пъти сте се чувствали в конкурентна среда?

Белослава: Не съм се чувствала в конкурентна среда никога. Аз винаги съм имала усещането, че живея в отделен свят.

Представата ми за всичко, което ме заобикаля, никога не е била под формата на конкуренция, а по-скоро под формата на възхищение, на нещо добро.

Намирам всичко, което ме заобикаля, за доста симпатично. Ако видя нещо, което не ми харесва, не му обръщам внимание. Конкурентна среда имаше може би в детските години, когато играехме народна топка и аз бях много зле и първа изгарях. Това наричам конкурентна среда, като в джунглата – деца, битка… Сега вече като голям човек нямам това усещане.

Графа: Много е странно, преди 10 години бяхме няколко мъже изпълнители…

Да, наистина имаше момент, в който се появиха много мъже изпълнители. Ти си беше там тогава така или иначе, де… Ти винаги си си бил там май.

Г: Да, постоянно се пренарежда пъзелът, но аз съм си там.

Б: Малко останахте сега.

Г: И повечето, които останаха, са били фронтмени на банда – Любо, Орлин, Миро, Дичо…

Б: Не се бях замисляла за това.

Г: При вас, жените, през годините нещата бяха много ясни. Нямаше размествания.

А при вас в един момент се появиха много силни имена – ти, Руши, Део също изкара парче. И конкуренцията беше реална и голяма. Спомням си, че на наградите, който и да беше взел награда от вас, щеше да я е заслужил.

Г: Да, беше голямо вълнение, едно трепетно усещане имаше.

Б: Знаеш ли защо беше така? Имаше много продукция, много музика и един след друг всички се стараехме да правим хубави неща, защото имаше и къде да ги показваме.

Това не е ли конкуренцията? Да се опиташ да си по-добър от другия.

Б: Да, ако можем да наречем това възхищение. В музиката не може да има подобно нещо. Ти или си състезателен тип, или не си. Затова винаги съм се чувствала като отделна планета, която си общува с другите планети. Не се ли чувстваш и ти така?

Г: Аз като че ли се състезавам със себе си. Постигнах много неща на по-ранна възраст и в един момент ми стана скучно, исках да вървя напред.

Б: Това е нашата рачешка битка.

От Рака идва значи тази липса на състезателен дух…

Г: Чакай, чакай, аз съм на границата с Лъва и май това има значение (смее се).

Б: Ама каквото и да става, ти си си винаги там, в музикалното пространство, на сцената. А в годините аз ту изчезвах, ту се появявах. Но без музиката не мога. Не зная какво друго да правя.

Добре де, наградите не са ли хубаво нещо? Те също измерват състезанието. Наградата отива при най-добрия. Обикновено.

Б: Наградите са хубаво нещо.

Г: Ние сме суетни същества.

Б: Да, за хората на изкуството суетата не е далечна. Но човек трябва да е наясно – половината от хората ще са хейтъри, ще са за друг човек, няма всички да те харесват. Иначе това с наградите е приятно. Не е задължително, но е признателност и благодарност за труда ти. Със сигурност при нас двамата мисля че наградите не са подарени, а заслужени – едно добро последствие от един добре извървян път.

Г: Спомням си 2006-та наградите на ММ – наградите на десетилетието. И двамата взехме награди.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър