Възрастта има ли значение в музиката?

И: Аз като се сетя на колко години съм, не мога да повярвам.

С: Точно в музиката възрастта няма никакво значение. Особено в рокендрола.

И: Възрастта няма значение, духът има.

С: Да, а около нас никой не е със стар дух.

И: Ние направо ще минем към вдетиняване.

С: Най-красивото е, когато минаваш голям период от време с едни и същи хора – заедно сте се променили, станали сте по-добри, наблюдавал си развитието, завоите на всеки.

И: Аз имах един период, в който бях „бастунясал”.

Как така „бастунясал“?

И: Тогава, когато човек си вика: „Айде да си почивам повече, по-easy да я карам!” Но така стана, че животът ме върна обратно, сега имам и малко дете…

То ли те върна обратно към живота?

И: Не само то.

Имам чувството, че сам се извадих за косата и мисля, че това е единственият начин.

Никой не може да ти помогне ако ти не можеш да го направиш сам.

От кога се познавате всъщност?

С: Бяхме на турне във Виена и аз научавам, че съм номиниран за Аскеер за музиката си към “Дванайсета нощ“. Прибираме се с автобуса (това беше същото пътуване и същия автобус, в който с Камен (Донев) изтрещяхме и измиcлихме „Обичам те, мила“ на гребенче и връзка ключове) и буквално на другата вечер отивам на церемонията. Виждам до мен и другите номинирани – Ванката Лечев и Петьо Радевски. Двамата с Иван тогава не спечелихме наградата, но спечелихме много повече – приятелство. Беше вълнуващо – допреди няколко години само съм ходил на негови концерти като верен фен, а сега се престраших да го поканя за записите на първия си албум. Правихме го при брат му в БНТ. Оттогава Иван винаги записва китарите. Неговото присъствие придаде на проекта огромна тежест и като че ли ме задължи намеренията ми в музиката да станат по-професионални. Както и подготовката ми, както и поведението ми. Той беше като скала.

И: Има ме за златотърсач. (смее се) Аз дори тогава влязох в спор с мои колеги: „Той е актьор, защо му е да пее?”.

А кой на този свят раздава правата кой да пее, кой да свири!?

Ако има кой да слуша….

С: Тогава се променяше и системата. Имаше много лошо настроени хора…

И: Аз пък винаги съм се стараел да помагам, защото Стефан приема всичко адски навътре. Той е като отворена рана – където и да го пипнеш, все го боли. Аз понеже съм от съвсем друго тесто, все съм се мъчел да му влияя и той като че ли се успокои с времето.

С: Да, ако можеш да ми повлияеш и да не бързам, да не бъда припрян…

И: То това си е характер. Пък и не трябва нещата да се отлагат. Бързай бавно.

С: Виждаш ли ето този часовник? (сочи часовника на ръката на Иван) Когато преди няколко дни ходихме да записваме в неговото студио, Иван отваря вратата, влиза с плавна походка и посочва този часовник, който си стои на бюрото: “Я! Ето го къде бил! Пък аз го търся от три дена. Направо брилянтно!” Нещата го намират в удобното време и точния момент.

И: Имах едно време един страшно скъп усилвател за китара, ръчна изработка. И бях го оставил в някакво студио. Тогава  Пепи Славов (лека му пръст) го беше скрил и беше казал: „Дай да видим кога ще се сети и ще го потърси“. Потърсих го след 6 месеца…

С: Така е най-правилно, не трябва да напъваш нещата.