Закуската със Стефан Вълдобрев и Иван Лечев

Закуската със Стефан Вълдобрев и Иван Лечев

12 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Социалните мрежи скъсиха ли дистанцията между вас и публиката?

И: Прекалено много хора има, които пишат просто, за да пишат.

Когато говориш, само за да говориш, обикновено казваш много глупости. Така е и с писането.

Прекалено много плява има в това, което се пише. Аз затова съм щастлив, че бързо чета. Веднага виждам кое става и кое не. Това е мнението ми за социалните мрежи.

С: Това скъсяване на дистанцията, за което говориш, се отразява на поведението им в залата, но не на концерти, а в театъра. В последно време те се чувстват като все едно са си в хола вкъщи. Преди много се дразнех, а сега ми е дори приятно.

Например в театър “199” редовно толкова са „вътре“ в нещата, в това, което се случва на сцената, че след наша реплика отдолу се чува: „А такааа, ами аз не съм съгласна.“

Прекрасно е, че се вълнуват с нас. Това е приятно скъсяване на дистанцията.

А това преследване за снимки след представление?

И: Това е новата форма на автограф. И го намирам за много по-смислено от някакво хвърчащо подписано листче. Е, не винаги се харесвам на снимките… (смее се)

Музиката променя ли се с годините? Различно ли звучи в главите ви?

И: Няма как да не звучи различно. Ние поемаме информация постоянно.

С: Разликата е във формата, в звука, има едно възпиране от мелодични линии в песните. Преди да започнем записите си, направих кратко проучване сред познати, близки, фенове, приятели за посоката на албума и бързо реших каква да е тя – позитивни парчета, светли, със силна енергия. Спомням си Иван, като правихме „Към“ и той ми каза: “Мажорните песни са по-трудни, бандите обикновено правят минорни.”

И: Не само това, в България има един такъв кравешки патос (така го наричам аз) в музиката и той много ме дразни. Затова ми харесва, че в цялата музика на Стефчо има едно слънце.

С: Да, сега искам новите неща да са нещо като мост, да продължат идеята на „Към“. Минаха много години, по много завои се въртяхме. След „Към”, „Пропаганда“ беше съвсем друга бира, после театралната музика, филмовата със симфонични оркестри… Все различни неща. И сега,  20 години по-късно, ми се иска да се върна към онова настроение, онова звучене, разбира се,  с новите тенденции в музиката.  Пък и всички тези хора, за които ти разказвам, ми казаха, че имат нужда от песни с мелодии.

И: Най-хубавата музика е тази, която можеш да изпееш и да изсвириш с една китара и с един оркестър.

С: И всички минорни песни  ги разкарах….

И: … за когато станем на по 90 години…

С: … тогава само миньорни, в ре миньор  (смее се)

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография