Жил Парис и „Животът ми като Тиквичка“

"Първата ми книга се казва "Мама и татко са мъртви" и това заглавие звучи много депресиращо за възрастните, направо ужасно. Защото е много реално. Но когато се срещнах с децата в училищата да говорим за книгата, установих, че на тях това заглавие им се вижда ужасно смешно."

8 май ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 10'

Жил Парис и „Животът ми като Тиквичка“

8 май ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

„Животът ми като Тиквичка“ ме привлича още първия път, когато я виждам в една книжарница. От корицата ме гледа полу-анимационно, полу-пластелинено момче с огромни очи и синя коса (по-късно разбирам, че това е героят от филма към книгата). Разлиствам я и се зачитам. Главният герой по нелепа случайност убива майка си още в началото, за да започне истинската история на живота му. 

Няколко месеца по-късно научавам, че авторът на книгата Жил Парис е в България, за да участва в Детския литературен фестивал. Разбирам, че започва кариерата си като писател с „Мама и татко са мъртви“. Не мога да пропусна среща с човек, който убива родителите на всичките си невръстни герои и се запътвам към Младежкия театър, където един французин е на път да даде първото си интервю на английски. 


Интервюто представя Жил Парис и „Животът ми като тиквичка“.

Първият път, когато видях „Животът ми като Тиквичка“, си помислих, че е за деца. Зачетох я, за да я купя за моите. Някъде около третата страница момчето убива майка си. Та, реших да не им я взимам. Последно, детска ли е книжката или за възрастни?

По принцип тя не е за деца, а за възрастни. Но съм щастлив, защото покрай нея пътувах много по света, както и във Франция, и разбрах, че я четат и много деца. Филмът е друго нещо – той е направен наистина за по-малки деца. Сменили са някои неща в историята, но разбирам – трудно е да обясниш как едно момче може да убие майка си, дори не нарочно. Затова във филма тя пада по стълбите. И понеже ме попитахте – в Италия например съм в графата “детски писатели”, което не е така според мен. И това е много смешно.

И тук в момента сте поканен на детски фестивал.

О, да, така е (смее се). Като разделяме литературата на такава за възрастни и такава за деца, не бива да забравяме нещо –  ние, възрастните не мислим като децата. Например първата ми книга се казва „Мама и татко са мъртви“ и това заглавие звучи много депресиращо за възрастните, направо ужасно. Защото е много реално. Но когато се срещнах с децата в училищата да говорим за книгата, установих, че на тях това заглавие им се вижда ужасно смешно. Освен това, децата са любопитни и задават много въпроси. На някои от тях имаме отговор, на други – не, на трети можем да отговорим, но е много трудно. И да не забравяме нещо много важно – детето, което днес е на 9, е много различно от детето, което беше на същата възраст по мое време или дори преди 10 години. На тази възраст аз не знаех нищо. Нищо. А днес те знаят всичко.

Като казахте, че децата не мислят като нас, се сетих нещо друго. Вашият герой Тиквичка осъзнава, че майка му има проблеми с алкохола, но не говори за това с драма или като за нещо ужасно важно. Говори като за нещо нормално, като част от живота.

Да, той не съди. На 10 години децата не съдят, те се опитват да разберат. Тогава те са истински толерантни. Съденето идва по-късно. Те приемат неща, които ние не приемаме, защото все още нямат предразсъдъци.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър