Качила си много килограми, казваш, но сега си перфектна.

Ако искаш да бъдеш артист, е задължително да изглеждаш добре. Виж, Кристина Агилера, Бритни, всички се борят цял живот с килограмите. Зелени диети, какво ли не.

Твоята диета каква е?

Глад и вода.

И издържаш ли?

Много време. Човек може да издържи 3 дни без вода и 30 дни без храна. Пия по 3-4 литра вода на ден и се чувствам абсолютно заситена.

Колко килограма си свалила с тази „диета“?

60 и нещо.

Колко беше?

110.

Да, бе! Наистина ли? Това е доста. Сигурно си се чувствала много зле?

Да, мразех всички огледала и всички дрехи. Не исках да излизам. От 56 стигнах до вариант „Не мога да мина през вратата“. Прибрах се в България да гледам баба, тя се разболя. Всеки ден от „Красна поляна“ до „Дървеница“ ходех пеша. За една година ги свалих. Но не само от ходене, а и от стрес. Мисълта, че любимият ти човек си отива, е голям стрес.

Ако баба ти беше жива сега, щеше ли да ѝ се обаждаш?

Нямаше да мръдна от нея. Ама тя е тук, аз вярвам в това.

Разказваш ли на Леон за нея?

Иска ми се той да усети това, което аз съм усетила от нея. Майка ми е много зает човек, върти волана от 25 години. За да живеят нормално с мъжа ѝ, той работи през нощта, тя през деня, виждат се само на закуска… Това живот ли е? И няма много време за мен и за Леон, разбираемо. Ние се справяме добре, той има детегледачка, баща му, когато е тук, сестра ми, има мен… Той е много социално, щастливо дете. Но това, което правеше баба ми за мен – концерти, репетиции с детския радиохор, солфеж… Това е най-голямата топлина, която съм усещала.

Може пък ти да я дадеш един ден на твоите внуци.

Аз ще съм най-яката баба – с татуси, с цигарка, с чисто бяла коса…

На кого сега се обаждаш първо, когато имаш проблем?

На никого. На този етап го преживявам сама. Хората могат само да те чуят, но не могат да разберат това, което е в теб.

Обезверена си, това си мисля от началото на разговора ни.

Разочарована съм от приятелите. Накрая никой не остава… Няма значение.

Сега, като се случи този инцидент преди месец, на кого първо се обади?

На адвоката си. Сякаш усетих, че нещо такова ще се случи. Още два-три дни преди това. Понякога имам такива предчувствия.

Познаха ли те, като те спряха?

Те не ме спряха. Аз просто се блъснах в предната кола. Леко. Дори бях още в моята кола, а жената от предната кола вече извикала полиция. Такива неща се случват навсякъде, някой да чукне колата на този пред него, но цялата ситуация беше много грозна…

След проба се оказва се, че не си пила?

Аз по принцип не пия.

Обаче пробата за наркотиците се оказва положителна.

Да. Но искам да кажа, че не съм се държала арогантно. Единственото, което казах, беше: „Еее, за Цеца Величкович е нямало толкова патрулки!“

Имаше много патрулки ли?

Да, беше пълно. Ще кажеш, че кой знае кого са заловили. А аз бях сама. По анцуг и маратонки. Събраха се всички полицаи и ме заключиха. Заведоха ме в Първо районно. Добре, че в колата си винаги имам одеяло и възглавница, заради това, че постоянно обикалям по участия и когато сме на дълъг път, понякога спирам да подремна за 20 минути. Взех си ги и в Първо районно легнах на една пейка и заспах като труп. Едно от момчетата, които бачкат там, дори им каза, че не може да съм взимала наркотици, след като съм заспала моментално. Така и излезе после – тази вечер не бях взимала нищо.

Е, все пак пробата е била положителна. Как ще го обясниш?

Взимала съм преди това. Тези тестове могат да отчетат, ако има нещо в кръвта ти месец преди това.

Ядоса ли се на късмета си, на себе си? Втори път за по-малко от година името ти ще е замесено в подобна история.

Не се ядосах, стана ми тъпо.

Отново в медиите, отново в устите на хората, отново злобата, която се изсипва върху мен. Дори до магазина не мога да отида, без някой да подметне нещо гадно.

Откъде накъде хора, които не са по-различни от мен, ще ме съдят!?

Не са по-различни, но пък в случая са хванали теб.

Не става въпрос за хващане или не.

Става дума за лицемерие. Никога не съм гледала в чинията на другите.

Знаеш ли, в Южна Корея това го няма. Хората са по-добри, не се интересуват по този начин от живота на другите.

Защо това се случва толкова често в живота на хората от шоубизнеса? Ето, Принс е последният пример. Гений, един от най-великите музиканти на времето си и пак се е нуждаел от някакъв допълнителен стимул, за да живее и да твори. Да не говорим за всички от „Клуб 27“. Защо хората на изкуството често имат потребност от дрога, независимо под каква форма?

Никога не съм използвала, за да се надрусам. Особено след 8 юли, когато беше предишният скандал. На 9-ти трябваше да съм на сцена…

Случвало се е да взема, за да си събера акъла. Да се събера психически.

Сега си имам прекрасна психоаналитичка и тя ме разбра. Само тя. В момент, в който душата ти е наранена, смазана, изписват се неща от рода: „Жана Бергендорф сгази дете“, виждаш погледите на хората на улицата, скачат ти непознати… Всичко това наранява. Как трябва да се изправиш в този момент, как да продължиш?

Като си популярна личност, трябва да се примириш, че ще има много хора, които няма да те харесват. И част от тях ще работят в медии. И то в жълти.

Това, което се изписа тогава, беше ужасно. Ама знаеш ли, не ми пука. Ще живея живота си, както искам. Не съм навредила на никого, само на себе си.

Не ти пука, но се насълзи няколко пъти откакто говорим…

Трудно е да излезеш пред публика, след като си бил в ареста… И то не пред каква да е публика.