Ок, но би дала пари за добро образование. Това е умно. Какво обаче според теб е добро образование?

Ами, синът ми Леон говори три езика в момента – български, датски и английски. Записахме го в British School, тази година ще е първи клас. Представяш ли си? Колко бързо минава времето.

Кога е роден?

На 21 април 2010. Датата на кралица Елизабет II.

Какво искаш за него?

Надявам се той да ме надмине.

Искам да бъде щастлив. Да живее с душата си и с ума си, разбира се. Не като майка си…

Аз ако не усетя нещо тук, в сърцето си, не го правя.

Искаш да е по-разумен от теб ли?

Да. Всъщност аз бях много разумна. Поне по-разумна от сега. А той е мое копие, баща му си е вкарал таралеж в гащите с нас двамата. Абе, уникално момче е. Аз съм влюбена в детето си, признавам. Скача, танцува, удря, преди няколко дена влизам вкъщи и го откривам на масата, танцува на парчето на Криско… Ама иначе е войник, слуша ме много. Изпитва респект към мен. Само събота и неделя му давам сладко, например. Държа на това. Искам да живее и да се храни добре, а не да му почернеят зъбите на 7 години от сладки неща.

Той знае ли, че си популярна?

Да. Представя ме: „Това е майка ми – Жана Бергендорф. А аз съм Леон Бергендорф“. Много се смях, като го чух. Постоянно иска да му пускам „Самурай“ и „Girl on fire“, ама пее „Мама on fire“.

Не искаш ли да стане музикант?

Това е малко болна тема. Нали не искаме децата да са като нас…

Що бе, той ще е по-добър от теб. Ще може да свири на китара, например и ще си композира песните сам. Ти можеш ли да свириш на нещо?

Барабани, китара, малко пиано… Била съм на 8 или 9 години, когато баба ми ме заведе да гледаме „Осъдени души“. Чух мелодията от филма, нали я знаеш (тананика я) и когато се прибрахме вкъщи, я потърсих веднага сама на пианото. Абсолютен слухар съм. Не съм завършила музикално образование, но съм учила нотите. С бившата ми барабанистка Йоана в Корея сядахме в почивките между сетовете и тя ме учеше да пиша мелодии по ноти. Пък и майка ми е музикант, класната ми също беше учителка по музика, баба ми беше окръжен съдия, но и цигуларка. Не съм изпускала класически концерт – всеки четвъртък в зала „България“. Дадоха ми добър тласък.

И ти възползва ли се от него?

Ти как мислиш?

Не зная, човек винаги иска повече.

И аз винаги искам повече, защото знам, че мога повече.

Баба ти видя ли сина ти?

Видяха се. Тя го дочака и си отиде.

Може би едната душа е направила място на другата?

По-скоро на мен ми направи място, за да се развивам. Тя почина на рождения си ден – на 10 юни. На 12-ти я погребах. На другата година на 10-ти юни с „Вирджиния Рекърдс“ пуснахме „Самурай“… За мен числата имат важна роля. Животът е математика.

Вярваше ли, че ще спечелиш „Х фактор“?

Да.

Изчисли ли го?

Не (смее се). Гледах го три години преди това – изданията в другите държави. В този период  загубих гласа си – откриха ми 4 кисти на щитовидната жлеза, качих зверски много килограми… Седях вкъщи и гледах. В един момент вече знаех какво след какво следва. И бях сигурна, че мога да го спечеля. Бях много заредена. Отидох на кастинг с номер 5342 (казах ти, че помня цифри). Бях последният участник, който се записа.