Каза, че баба ти и синът ти са най-близките ти души. Разпознавала ли си такива и сред приятелите си?

Не. Понякога съм се лъгала, но сега разбирам, че е било грешка изобщо да си помислям, че са такива. Има хора, които са били важна част от живота ми и до ден днешен е така. Но говорим за доста по-възрастни хора от мен. Някак си вече не вярвам в хората.

В приятелството ли?

Да. Не вярвам. През последните 2-3 години тук се сблъсках с много лицемерие.

Не ти ли се случиха много хубави неща в тези години?

Да, в кариерата и по отношение на детето ми. Но не спрямо хората, които срещнах.

Всеки обича победителя, но когато не си на върха…

…когато ти е трудно, няма никой. Вярно е и е много тъжно.

Накрая май разбираш, че имаш само семейството си.

Не, имаш само себе си.

Сам се раждаш, сам умираш. Опитвам се да свикна с мисълта, че е по-добре да съм сама, отколкото зле придружена.

Пък и аз не съм съвсем сама. Музиката никога няма да ме предаде и винаги ще е до мен.

Ако я нямаше, какво щеше да правиш?

Щях да съм дизайнер или пък да правя коси, това също съм го учила.

Страх ли те е, че в един момент може да загубиш популярността си?

На мен не ми пука дали съм популярна.

Пука ми за енергията, която получавам, когато съм на сцена.

Затова и обичам да пея на камерни места – енергията се събира в един купол и е още по-силна. Това дали ще те разпознаят на улицата, не е важно.

Ама теб определено те разпознават на улицата.

Да, ама това наистина не е важно. Аз съм нормален човек. На сцената съм артист, на улицата съм като другите.

Е, не искаш ли да не ти се налага да ходиш до магазина, някой да пазарува вместо теб, а ти да се движиш в избран кръг с шофьор и охрана? Както е в Америка, например?

Е, аз не съм Еминем, не трябва да отцепят цялата улица, за да си взема курабийки. Защо трябва да сме като тях?

Не искаш ли да си по-богата, например?

Аз съм богата.

Говоря за пари. Не искаш ли да имаш повече пари? Да монетизираш своята популярност?

И какво толкова ще си купя?

Не зная. Ти кажи. Какво ще си купиш?

Ще пратя сина ми в още по-добро училище. Или пък ще си купя още няколко чифта обувки, които са ми слабост. Ама какво толкова ще си купя още, ако съм по-богата?!

Падаш си по обувки ли?

Много. „Красивите обувки водят до красиви места“ – това е една корейска поговорка. Трябва да дойдеш в нас, да видиш колко много имам. Ама съм и голям Плюшкин, де. Пазя си обувките, които съм си купувала в Корея преди 100 години, за 10 долара. Не ги нося вече, но до ден днешен не са мръднали.

Подарявали ли са ти обувки?

Не, не приемам обувки. Аз сама си ги избирам.

А давала ли си безумно много пари за обувки като Кари Брадшоу?

Не, малко съм стисната за себе си.