Жана Бергендорф, която (не) иска да порасне.

Седи срещу мен. Цяло море от необуздани емоции. Ще може ли някой ден да ги усмири и обуздае това дете в тяло на жена? ? Ще свали ли маската на непукист, която и без това не ѝ стои добре? И достатъчно силен ли е талантът, когато се срещне с демоните на душата?

12 май ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 12'

Жана Бергендорф, която (не) иска да порасне.

12 май ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Разговаряме няколко седмици, след като за втори път гръмва скандал, в който името ѝ е свързано с наркотици. Първият път е преди по-малко от година. Тя е пребита от приятеля си, а в него е открита марихуана. Големият скандал е именно притежанието на трева. Почти не се споменава за жестокия побой, чиито следи не могат да бъдат прикрити седмици наред. Тези следи са нормални за общество, в което е традиция жените да бъдат поступвани. В делници, на празници, за добро и лошо, дори ей така – за късмет. Тук така се и пие. Така се и съди. Особено ако имаш „късмета“ да си известна. Жена. Вторият път след лек пътен инцидент с друг автомобил и проверка за наличие на наркотици в кръвта, тя дава положителен резултат. Отново е в ареста за 24 часа. И в устата на медиите. И обществеността. Съдят я още преди да има присъда. 


Косите ѝ са вплетени в дълги плитки, носи кожен панталон, къса блуза и висок ток. Гримира се, докато си говорим. Пуши. Не се познаваме. Държи се точно като дете с непознат човек. В началото е почти сърдита, после се намества удобно в стола, разполага гримовете си на бюрото и започва да говори. Лаконично и предпазливо. Колкото повече грим покрива и без него красивото ѝ лице, толкова по-открита става изповедта ѝ. Смее се, ядосва се, размахва ръце, насълзява се… Знае, че над нея тегне присъда. Казва, че не ѝ пука, но очите ѝ я издават, че не е точно така.  Дрехите я издават, косите ѝ, цигарите ѝ. Толкова много неща върху нея, които да я правят голяма. И толкова малко, които да я правят щастлива.

 

Жана Бергендорф в Интервюто.

Как минава един твой ден? Разбрах, че обичаш да спиш.

Вече да. Едно време 3-4 часа ми стигаха да се наспя, сега се натрупва умора и имам нужда от повече сън.

Вечер до късно ли стоиш? Какво правиш?

Когато съм на участие, да. Иначе тези дни се занимавам основно с чистене. Наскоро се преместих и пера абсолютно всичко. Аз съм малко перфекционистка. Везна, какво да ти кажа.

Майка ми е Везна. Много ги харесвам жените Везни – хем са женствени и изящни, хем се борят и работят по мъжки. Много са печени.

Това е – мъж в женска опаковка. Господ така ме е наказал. В този живот е определил да бъда жена. Ама аз вярвам в прераждането, та ще видим по-нататък. Интересувам се от такива неща – от предишни животи, какво се случва с душите… Нали знаеш – има души, с които се срещате във всички животи, а във всяко прераждане ти се праща и една нова.

С коя душа сте заедно най-отдавна?

Най-близката ми душа е баба ми, с която дори не съм имала кръвна връзка. А новата душа в този ми живот е майка ми.

Как мислиш, защо ни се пращат новите души?

Това е изпитание. Трябва да има нещо различно.

А синът ти?

Синът ми винаги е бил до мен. Казвали са ми, че в трите си предишни живота съм била стопроцентова жена. И съм живяла в Гърция, Бразилия и още една латиноамериканска държава, но не си спомням коя точно.

А сега харесва ли ти къде се намира душата ти?

Не.

Харесва ми тялото, което е дадено за душата ми. Нямам комплекси. Комфортно ми е.

Но може би ако се бях родила в Англия или Америка, щеше да ми е по-приятно.

Защо не остана в Дания тогава?

Не, това не е моето място. Свързвам го с лоши спомени, въпреки че не съм злопаметна по принцип. Хората там не са от моята кръвна група. По-различни са от нас, по-студени. А аз обичам топлината. Мен ако ме изпратиш в Африка май ще ми е най-добре.

Да, ама в Дания животът е доста по-спокоен, по-уреден.

Така е. Но не е моето, аз имам нужда да чувствам, да горя, да живея, да съм на гребена на вълната.

Каза, че баба ти и синът ти са най-близките ти души. Разпознавала ли си такива и сред приятелите си?

Не. Понякога съм се лъгала, но сега разбирам, че е било грешка изобщо да си помислям, че са такива. Има хора, които са били важна част от живота ми и до ден днешен е така. Но говорим за доста по-възрастни хора от мен. Някак си вече не вярвам в хората.

В приятелството ли?

Да. Не вярвам. През последните 2-3 години тук се сблъсках с много лицемерие.

Не ти ли се случиха много хубави неща в тези години?

Да, в кариерата и по отношение на детето ми. Но не спрямо хората, които срещнах.

Всеки обича победителя, но когато не си на върха…

…когато ти е трудно, няма никой. Вярно е и е много тъжно.

Накрая май разбираш, че имаш само семейството си.

Не, имаш само себе си.

Сам се раждаш, сам умираш. Опитвам се да свикна с мисълта, че е по-добре да съм сама, отколкото зле придружена.

Пък и аз не съм съвсем сама. Музиката никога няма да ме предаде и винаги ще е до мен.

Ако я нямаше, какво щеше да правиш?

Щях да съм дизайнер или пък да правя коси, това също съм го учила.

Страх ли те е, че в един момент може да загубиш популярността си?

На мен не ми пука дали съм популярна.

Пука ми за енергията, която получавам, когато съм на сцена.

Затова и обичам да пея на камерни места – енергията се събира в един купол и е още по-силна. Това дали ще те разпознаят на улицата, не е важно.

Ама теб определено те разпознават на улицата.

Да, ама това наистина не е важно. Аз съм нормален човек. На сцената съм артист, на улицата съм като другите.

Е, не искаш ли да не ти се налага да ходиш до магазина, някой да пазарува вместо теб, а ти да се движиш в избран кръг с шофьор и охрана? Както е в Америка, например?

Е, аз не съм Еминем, не трябва да отцепят цялата улица, за да си взема курабийки. Защо трябва да сме като тях?

Не искаш ли да си по-богата, например?

Аз съм богата.

Говоря за пари. Не искаш ли да имаш повече пари? Да монетизираш своята популярност?

И какво толкова ще си купя?

Не зная. Ти кажи. Какво ще си купиш?

Ще пратя сина ми в още по-добро училище. Или пък ще си купя още няколко чифта обувки, които са ми слабост. Ама какво толкова ще си купя още, ако съм по-богата?!

Падаш си по обувки ли?

Много. „Красивите обувки водят до красиви места“ – това е една корейска поговорка. Трябва да дойдеш в нас, да видиш колко много имам. Ама съм и голям Плюшкин, де. Пазя си обувките, които съм си купувала в Корея преди 100 години, за 10 долара. Не ги нося вече, но до ден днешен не са мръднали.

Подарявали ли са ти обувки?

Не, не приемам обувки. Аз сама си ги избирам.

А давала ли си безумно много пари за обувки като Кари Брадшоу?

Не, малко съм стисната за себе си.

Ок, но би дала пари за добро образование. Това е умно. Какво обаче според теб е добро образование?

Ами, синът ми Леон говори три езика в момента – български, датски и английски. Записахме го в British School, тази година ще е първи клас. Представяш ли си? Колко бързо минава времето.

Кога е роден?

На 21 април 2010. Датата на кралица Елизабет II.

Какво искаш за него?

Надявам се той да ме надмине.

Искам да бъде щастлив. Да живее с душата си и с ума си, разбира се. Не като майка си…

Аз ако не усетя нещо тук, в сърцето си, не го правя.

Искаш да е по-разумен от теб ли?

Да. Всъщност аз бях много разумна. Поне по-разумна от сега. А той е мое копие, баща му си е вкарал таралеж в гащите с нас двамата. Абе, уникално момче е. Аз съм влюбена в детето си, признавам. Скача, танцува, удря, преди няколко дена влизам вкъщи и го откривам на масата, танцува на парчето на Криско… Ама иначе е войник, слуша ме много. Изпитва респект към мен. Само събота и неделя му давам сладко, например. Държа на това. Искам да живее и да се храни добре, а не да му почернеят зъбите на 7 години от сладки неща.

Той знае ли, че си популярна?

Да. Представя ме: „Това е майка ми – Жана Бергендорф. А аз съм Леон Бергендорф“. Много се смях, като го чух. Постоянно иска да му пускам „Самурай“ и „Girl on fire“, ама пее „Мама on fire“.

Не искаш ли да стане музикант?

Това е малко болна тема. Нали не искаме децата да са като нас…

Що бе, той ще е по-добър от теб. Ще може да свири на китара, например и ще си композира песните сам. Ти можеш ли да свириш на нещо?

Барабани, китара, малко пиано… Била съм на 8 или 9 години, когато баба ми ме заведе да гледаме „Осъдени души“. Чух мелодията от филма, нали я знаеш (тананика я) и когато се прибрахме вкъщи, я потърсих веднага сама на пианото. Абсолютен слухар съм. Не съм завършила музикално образование, но съм учила нотите. С бившата ми барабанистка Йоана в Корея сядахме в почивките между сетовете и тя ме учеше да пиша мелодии по ноти. Пък и майка ми е музикант, класната ми също беше учителка по музика, баба ми беше окръжен съдия, но и цигуларка. Не съм изпускала класически концерт – всеки четвъртък в зала „България“. Дадоха ми добър тласък.

И ти възползва ли се от него?

Ти как мислиш?

Не зная, човек винаги иска повече.

И аз винаги искам повече, защото знам, че мога повече.

Баба ти видя ли сина ти?

Видяха се. Тя го дочака и си отиде.

Може би едната душа е направила място на другата?

По-скоро на мен ми направи място, за да се развивам. Тя почина на рождения си ден – на 10 юни. На 12-ти я погребах. На другата година на 10-ти юни с „Вирджиния Рекърдс“ пуснахме „Самурай“… За мен числата имат важна роля. Животът е математика.

Вярваше ли, че ще спечелиш „Х фактор“?

Да.

Изчисли ли го?

Не (смее се). Гледах го три години преди това – изданията в другите държави. В този период  загубих гласа си – откриха ми 4 кисти на щитовидната жлеза, качих зверски много килограми… Седях вкъщи и гледах. В един момент вече знаех какво след какво следва. И бях сигурна, че мога да го спечеля. Бях много заредена. Отидох на кастинг с номер 5342 (казах ти, че помня цифри). Бях последният участник, който се записа.

Качила си много килограми, казваш, но сега си перфектна.

Ако искаш да бъдеш артист, е задължително да изглеждаш добре. Виж, Кристина Агилера, Бритни, всички се борят цял живот с килограмите. Зелени диети, какво ли не.

Твоята диета каква е?

Глад и вода.

И издържаш ли?

Много време. Човек може да издържи 3 дни без вода и 30 дни без храна. Пия по 3-4 литра вода на ден и се чувствам абсолютно заситена.

Колко килограма си свалила с тази „диета“?

60 и нещо.

Колко беше?

110.

Да, бе! Наистина ли? Това е доста. Сигурно си се чувствала много зле?

Да, мразех всички огледала и всички дрехи. Не исках да излизам. От 56 стигнах до вариант „Не мога да мина през вратата“. Прибрах се в България да гледам баба, тя се разболя. Всеки ден от „Красна поляна“ до „Дървеница“ ходех пеша. За една година ги свалих. Но не само от ходене, а и от стрес. Мисълта, че любимият ти човек си отива, е голям стрес.

Ако баба ти беше жива сега, щеше ли да ѝ се обаждаш?

Нямаше да мръдна от нея. Ама тя е тук, аз вярвам в това.

Разказваш ли на Леон за нея?

Иска ми се той да усети това, което аз съм усетила от нея. Майка ми е много зает човек, върти волана от 25 години. За да живеят нормално с мъжа ѝ, той работи през нощта, тя през деня, виждат се само на закуска… Това живот ли е? И няма много време за мен и за Леон, разбираемо. Ние се справяме добре, той има детегледачка, баща му, когато е тук, сестра ми, има мен… Той е много социално, щастливо дете. Но това, което правеше баба ми за мен – концерти, репетиции с детския радиохор, солфеж… Това е най-голямата топлина, която съм усещала.

Може пък ти да я дадеш един ден на твоите внуци.

Аз ще съм най-яката баба – с татуси, с цигарка, с чисто бяла коса…

На кого сега се обаждаш първо, когато имаш проблем?

На никого. На този етап го преживявам сама. Хората могат само да те чуят, но не могат да разберат това, което е в теб.

Обезверена си, това си мисля от началото на разговора ни.

Разочарована съм от приятелите. Накрая никой не остава… Няма значение.

Сега, като се случи този инцидент преди месец, на кого първо се обади?

На адвоката си. Сякаш усетих, че нещо такова ще се случи. Още два-три дни преди това. Понякога имам такива предчувствия.

Познаха ли те, като те спряха?

Те не ме спряха. Аз просто се блъснах в предната кола. Леко. Дори бях още в моята кола, а жената от предната кола вече извикала полиция. Такива неща се случват навсякъде, някой да чукне колата на този пред него, но цялата ситуация беше много грозна…

След проба се оказва се, че не си пила?

Аз по принцип не пия.

Обаче пробата за наркотиците се оказва положителна.

Да. Но искам да кажа, че не съм се държала арогантно. Единственото, което казах, беше: „Еее, за Цеца Величкович е нямало толкова патрулки!“

Имаше много патрулки ли?

Да, беше пълно. Ще кажеш, че кой знае кого са заловили. А аз бях сама. По анцуг и маратонки. Събраха се всички полицаи и ме заключиха. Заведоха ме в Първо районно. Добре, че в колата си винаги имам одеяло и възглавница, заради това, че постоянно обикалям по участия и когато сме на дълъг път, понякога спирам да подремна за 20 минути. Взех си ги и в Първо районно легнах на една пейка и заспах като труп. Едно от момчетата, които бачкат там, дори им каза, че не може да съм взимала наркотици, след като съм заспала моментално. Така и излезе после – тази вечер не бях взимала нищо.

Е, все пак пробата е била положителна. Как ще го обясниш?

Взимала съм преди това. Тези тестове могат да отчетат, ако има нещо в кръвта ти месец преди това.

Ядоса ли се на късмета си, на себе си? Втори път за по-малко от година името ти ще е замесено в подобна история.

Не се ядосах, стана ми тъпо.

Отново в медиите, отново в устите на хората, отново злобата, която се изсипва върху мен. Дори до магазина не мога да отида, без някой да подметне нещо гадно.

Откъде накъде хора, които не са по-различни от мен, ще ме съдят!?

Не са по-различни, но пък в случая са хванали теб.

Не става въпрос за хващане или не.

Става дума за лицемерие. Никога не съм гледала в чинията на другите.

Знаеш ли, в Южна Корея това го няма. Хората са по-добри, не се интересуват по този начин от живота на другите.

Защо това се случва толкова често в живота на хората от шоубизнеса? Ето, Принс е последният пример. Гений, един от най-великите музиканти на времето си и пак се е нуждаел от някакъв допълнителен стимул, за да живее и да твори. Да не говорим за всички от „Клуб 27“. Защо хората на изкуството често имат потребност от дрога, независимо под каква форма?

Никога не съм използвала, за да се надрусам. Особено след 8 юли, когато беше предишният скандал. На 9-ти трябваше да съм на сцена…

Случвало се е да взема, за да си събера акъла. Да се събера психически.

Сега си имам прекрасна психоаналитичка и тя ме разбра. Само тя. В момент, в който душата ти е наранена, смазана, изписват се неща от рода: „Жана Бергендорф сгази дете“, виждаш погледите на хората на улицата, скачат ти непознати… Всичко това наранява. Как трябва да се изправиш в този момент, как да продължиш?

Като си популярна личност, трябва да се примириш, че ще има много хора, които няма да те харесват. И част от тях ще работят в медии. И то в жълти.

Това, което се изписа тогава, беше ужасно. Ама знаеш ли, не ми пука. Ще живея живота си, както искам. Не съм навредила на никого, само на себе си.

Не ти пука, но се насълзи няколко пъти откакто говорим…

Трудно е да излезеш пред публика, след като си бил в ареста… И то не пред каква да е публика.

От кога ходиш на психоаналитик?

От скоро. Уникална е тази жена. Много умна, дава ми добри съвети.

Най-умният ѝ съвет към теб?

Да си стъпя на краката, защото ще ме срита (смее се). Тя не ме съди, с нея търсим заедно ключа, за да отключим вратата и да разберем къде е проблемът.

Съденето адски много ме натоварва. Хората постоянно те съдят и ти в един момент се превръщаш в това, в което те обвиняват.

Не знаеш накъде да тръгнеш, не знаеш какво да направиш, не знаеш кой си…

Хората, които те обичат, няма да те съдят, нали знаеш?

Да, но и те ме съдят.

Това не е съдене, а притеснение, според мен.

Това е много дълбока тема.

Какво трябва да направиш ти сега, за да спрат да говорят?

Никога няма да спрат.

Не е така, случвало се е и преди. И то в България. Вдигна се голям шум. Ама вече никой не помни.

Да, ама е тъпо, че се случва дори в музикантските среди, колегите ми започнаха да ме съдят. Мариана Попова, например. Написала била, че съм „надрусана свиня“. Срещам я след това на една бензиностанция, отивам при нея да я питам кога ме е видяла да се друсам. Не ме била видяла, ама имала право на мнение. Така каза. Отвърнах й, че нито е колегиално, нито човешко и си тръгнах.

 С кого си близка от тези среди?

С никого не се виждам. Да ти кажа, писна ми от хейтъри. Не че и аз не съм. Не мога да понасям например да виждам разголени и силно гримирани 14-годишни момичета. Тук са най-разголените млади момичета, това е най-порнографската държава в това отношение, в която съм била. Но никой нищо не казва, нали? Не е ли малко лицемерно? Живеем с някакъв двоен морал…

Песента, с която ще отговориш на този хейт, звучи ли вече в главата ти?

Звучи ми вече в главата като текст. Много ми се бачка, аз не спирам. Запътила съм се към фолклора, харесва ми. Иска ми се да изпея песен, която да даде знак. За хейтърите ще е.

Съжаляваш ли за нещо?

Не съжалявам за нищо, защото грешките са уроци. Аз вярвам, че само ако се поучиш от уроците, които ти дава животът, можеш да се развиваш като личност.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър