Ерсин Мустафов – абсолютно неначинаещ

Ерсин Мустафов е фронтмен на група Jeremy? В този разговор той ще разкаже кога е пропял за първи път, защо е спрял да рисува, накъде пътуват с момчетата от бандата, и изобщо всички неща, които бихме искаме да разберем за едно от най-симпатичните явления на българската сцена напоследък.

19 юли ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 13'

Ерсин Мустафов – абсолютно неначинаещ

19 юли ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Признавам. За първи път чух за тях миналата година, когато видях видеото им към „Fake fruits“. Рядко добра картинка и страшно приятно парче. Не можех да повярвам, че Jeremy? се случили без да разбера. Скоро след това ги слушах на живо и получиха още една червена точка. Последваха другите им видеа, албумът им, подгряването на Queen, все неща, с които една абсолютно начинаеща група може да се похвали. 

Срещам се с него, защото вярвам, че всяка група заслужава фронтмена си. Очаквам да разговарям с всичко, което свързвам с рокендрол, но не и с човек, който знае конкретно докъде е стигнал и накъде отива. Ерсин има приятно френско „р“, усмихва се през целия ни разговор и вече съм сигурна – той е абсолютно неначинаещ.

Ерсин Мустафов от Jeremy? в Интервюто.

 

Кога за първи път се пробва да пееш?

В училище, в часовете по музика. Тогава може би за първи път си помислих, че мога да пея не чак толкова зле. (смее се)

Нямаш музикално образование обаче?

Аз завърших нещо друго – художник съм, но се отказах от това. Първо исках наистина да стана художник, но след първи-втори курс ми се стори тъпа идеята да продължавам да го правя и се замислих дали пък не искам да започна да уча музика. Но реших, че академичната среда ще ме изкриви в посока, в която няма да съм щастлив, защото точно това се случи с рисуването. Завърших изобразително изкуство в СУ в крайна сметка. Но като каза за образованието, знаеш ли, че преди няколко години Флий от Ред Хот Чили Пепърс се записа да учи бас китара или нещо такова в Бъркли? Значи е преценил, че въпреки всичко, което е направил, пак има какво да получи там.

Ти ходил ли си на техен концерт?

Да, но бях малко… не точно “разочарован”… Китаристът им беше със счупен крак и беше седнал, пък това са една от бандите с най-яко сценично поведение. На живо са супер яки и очаквах всички да летят по сцената. Пък в случая трима летяха, а един седеше.

Как се изгражда сценично поведение на рок банда? Поп певците си имат хореография, стъпки, балет… Как е при вас?

Можеш много неща да си мислиш преди да се качиш на сцената, но качиш ли се, се случва нещо съвсем друго. Става някак си естествено. Не е тренирано и планирано.

Всъщност, не разбрах кога точно „пропя“ пред публика?

С нашия китарист Ташо отраснахме заедно и се занимавахме с различни музикални проекти. Свирехме най-вече кавъри на разни хеви метъл групи.

Популярни ли бяхте?

Да. Мисля, че всяка училищна банда е популярна в тесния кръг, в който се подвизава. Пък и в малкия град е много по-лесно да те забележат ако правиш нещо различно.

Аз пък може би ви забелязах доста по-късно. Вече имахте фенове и свирехте в разни клубове, но ви чух за първи път, когато излезе първото ви видео. И много се чудех къде сте се крили досега.

Проектът Jeremy? е „буустнат“ последните две години. Ние дълго време мислехме как искаме да звучим и как да го представим. През всичките години сме трупали опит, като сме се занимавали с музика под каквато и да е форма. Но от две години сме късметлии, защото можем да работим с екип и не ни се налага да правим всичко сами – да мислим как да си организираме концерт, да се притесняваме как да си запишем песните, да мислим за турнета, за видео продукция. А това си е един процес, нормален за мейджър дийл – тоест, когато имаш зад гърба си голяма компания. Ние нямаме такава компания зад гърба си, а за последните една година реализирахме четири сингъла и изкарахме дългосвирещ албум.

Macro alias: ArticleCarousel

Кой върши „черната“ работа вместо вас?

Имаме си екип. Мартин Михайлов е мениджър, Гергана Нойкова е в маркетинг екипа. Общо около 10-тина души работят по проекта. По този начин хората от бандата имаме възможност да се концентрираме върху правенето на музика и пътуването на концерти. И мисля, че това е единственият начин нещата да се случват малко по-сериозно. Ако една банда иска да има резултати, ще и́ е по-трудно да е сама и да няма още няколко души, които вярват в нея също толкова силно.

Важно ли ви е да сте по телевизията?

Какво искаш да кажеш?

Преди 15 години ако не ти пуснат видеото по телевизията (ММ или някоя национална телевизия), все едно не си го направил, все едно те няма. Сега вече според мен няма телевизия, която ще завърти едно видео от край до край (освен музикалните).

Не знам. Това, което искаме ние, е да правим музика и да постигнем това, което ни е вдъхновявало от малки. Няма нещо, което ме е вдъхновявало по-силно от музиката.

Аз искам да правя музика, да свиря, да пътувам по фестивали, а как се случва това, е отделен въпрос.

Това, че в последно време сме по-отразени, ако мога така да кажа, е само в наша полза, но не се стремим към това. Ние искаме единствено да имаме супер добра продукция, което означава да не записваме случайни парчета, тоест да композираме и записваме с много високо качество. Същото искаме да се случва и с видео продукцията ни – тя да е на наистина високо ниво.

Видеата към синглите са едни от най-добрите неща в музикалния ни бизнес напоследък. До кого ви е важно да стигнат те?

Ние пеем на английски и видеото е начин да стигнем до по-голяма аудитория, както и може би да сме равнопоставени с артистите, които са от нашия левъл в Западна Европа и САЩ. Това е.

Тъпо е, че няма истинска музикална телевизия, която да носи духа на онова време, но пък има YouTube и хората, които искат да те чуят, могат да го направят винаги онлайн – в Spotify или някоя друга подобна платформа.

Самите видеоклипове са добавена стойност към песента. Ние работим със супер як екип, който прави нашите видеа – те снимат филми, работят със западни продукции и дават всичко от себе си. Само така могат да станат нещата. Ако просто си дал пари на някой да ти свърши работа или ако този човек не е от единиците, които се раздават на 100 процента във всяка една работа, няма да се получи нищо. А и това, че хората слушат и с очите си, е съвсем вярно.

Четох една статистика – един тийнейджър гледа видеото до осмата секунда. Ако не му е интересно, сменя. Така ли е и с музиката?

Ако си говорим за статистика, в музиката не е до осмата секунда, а до 30-тата. Ние и това правим –  четем доста такива западни статистики. В България май няма много такива, не знам защо.

Може би защото няма и такъв бизнес на сериозно ниво.

Има, но е развит на максумим в друг стил, попфолка, който е достигнал своя пик и изживява своя разпад в момента, според мен.

И аз мисля така. И много се радвам, че е пълно с млади момичета, момчета и групи, които изобщо не са повлияни от естрадата ни или попфолка, не са обременени от каквато и да е била соц вълна. Свирят, композират, пеят на английски и са на път да променят българската музикална сцена за добро.

Дано си права и повече хора да чуят за тях. Те от доста време са в дълбокия ъндърграунд. Това са малки общества, които се развиват във всеки един град. С нас се свързват много малки банди, които много ни харесват и ни казват, че искат нещата да се случат така и с тях. Ние се опитваме да им помогнем, дори в момента работим с една такава млада група – NU/ANCE. Те пеят на английски и са рокендрол банда, на по 18-20 години и са супер яки, имат хъс и искат да се получат нещата им. Ето, има Ража и още много банди от лейбъла на Хомеовокс.

Конкуренция ли сте с тях?

Аз лично не ги възприемам като конкуренция. Радвам се, че всички много искат да имат добра продукция и да се качват все повече на сцена. Това е начинът тази общност и тази музика, която все повече набира сила напоследък, да излезе на по-голяма сцена. И е много яко, че се случва.

Как е при вас? Като с добрия стар рокендрол ли е – мацки, купони, наркотици и от време на време готина музика?

Рокендролът е да си на концерт на любимата си банда, да настръхнеш поне 10 пъти, докато ги слушаш и да си кажеш, че си супер щастлив, че го изживяваш това.

А тази представа за мацките, наркотиците и купоните, по-скоро е визия, представена от Холивуд и може би доста звезди там живеят така.

При нас не е така. Ние просто се занимаваме с музика и искаме да сме на път. А какво се случва докато сме на път, е друг въпрос. (смее се)

Четох рецензия за албума ви в сайта на Егоист. Ти чете ли я?

Супер е, че има отзвук за албума. Аз не съм много по рецензиите. Чета ги, но не задълбавам в тази посока. Концентрирам се върху музиката и концертите. Ние много изстрадахме този албум, поставихме на изпитание физическите и менталните си способности. Последните осем месеца сме живели само с тази идея – как записваме песните, как ги смесваме, как ги мастерираме… И ако тръгнем да обръщаме внимание на това кой как е коментирал албума и какви лични впечатления има, може би ще навлезем прекалено много и ще го изживеем много сериозно. Ние, артистите, сме чувствителни хора, знаеш – нашето дете си е най-добро.

А притесняваш ли се преди да излезеш на сцена?

Ако не се притесняваш за това как ще се представиш, вече не си артист, а правиш нещо друго на тая сцена.

Какви хора идват на концертите ви?

Най-яките хора. Красиви, интелигентни млади хора, за които се радвам, че по някакъв начин се асоциират с нас. На наши гигове никой не се кара, не се бие, хората са усмихнати и щастливи. И това ни прави и нас такива.

Какво се случва в бекстейджа?

Много е забавно. Винаги има приятели, помагат ни, дори ни издържат – особено мен, тъй като аз съм винаги малко напрегнат преди гиг и мога да бъда доста остър.

На правилен път ли сте с Jeremy? Как мислиш?

Вярвам, че е правилният път. Ние с нашия китарист Ташо работим доста отдавна и чак сега намерихме себе си и сме в най-добрия състав, в който можем да бъдем. Мисля, че в момента групата е супер силна и се надявам да се развият нещата в посоката, в която сме си определили.

Коя е тази посока?

Ами, ето – решихме, че трябва да имаме албум, като доказателство, че можем да се справим с тази задача, независимо дали имаме стабилен гръб, или не. И това според нас е начинът да стигнем до хората, до които искаме – западните лейбъли – и да излезем на международна сцена, защото вярваме, че има какво да покажем. Пък и направихме този тест – участвахме в един конкурс и спечелихме наградата на публиката. Журито беше доста сериозно като Моби, Стенли Кларк и т.н. – в тяхната класация бяхме в десетката. Тоест, не се харесваме само на приятелите си или на малка група роднини. Това ни дава увереност, че не се самозалъгваме, а вървим в правилната посока. Водим преговори с няколко лейбъла и чакаме най-високия бит.

Как ще се справиш с акцента? Чувствителни ли са от западните лейбъли към него?

Не знам, има много артисти, които пеят със сериозен акцент, а са доста успешни. В Америка дори предпочитат да имаш акцент от мястото, от което идваш, а не да се опитваш да имитираш техния.

Добре де, представи си, че се справите, че подпишете договор с някакъв много голям лейбъл. Как ще успеете обаче да се задържите в този състав още 20 години? Това е много трудно дори за най-големите световни банди.

При нас най-якото е, че сме приятели. С Ташо сме живели буквално заедно 15 години, направо се броим за семейство. Може пък така да стане, че след 20 години да имаме още 20 албума зад гърба си.

Албумът на Jeremy? може да откриете онлайн тук.  и на още много места, за които ще разберете на официалната страница на бандата във Фейсбук. 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър