Емил Джасим и хвърчащата класна стая

Емил Джасим и хвърчащата класна стая

27 февруари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Това не е ли умишлено?

Не вярвам в конспиративни теории. Просто смятам, че за някого не е интересно. Ако направиш реформа в образованието, резултатът идва след 3-4-5 години. Ако някой политик направи тази реформа, той не може да се похвали с нея. Не е като магистрала – да каже „Хайде, карайте по нея“.

Не е ли наистина много трудно и няма ли да отнеме много време подобна реформа?

Не е лесно, но не става и трудно. Не се говори от вчера. С моите колеги в Центъра за образователни инициативи създадохме преди 4 години една интернет базирана платформа за електронно обучение. Която, като обучаваме учители из цялата страна, ние им казваме „Даваме ви „ноу хау“, т.е. да знаете как, но по-важното е, че ще ви дадем „ноу уай“ – да знаете защо“. Защото Гугъл, таблет, интернет, изобщо всякакви устройства и технологии, са само инструменти, трябва да се смени метода. Ако методът е старият, а инструментите – нови, ще е още по-тъпо. Поне знаем, че старият метод върви със старите инструменти, и стига до някъде. И има голяма част от учителството, за която това е нещо страшно. Защото в близките 6 години, 70-75 процента от тях са във възраст за пенсиониране. Сега имаме два варианта  – да гледаме тая новина и да си кажем „Ужас, катастрофа!“ или казваме „Това е супер новина!“, защото имаме цели 6 години да променим системата, да направим така че, да дойдат младите при нас. И да им дадем шанса да израснат кариерно.

Защото какво се казва в България  „Какво ще станеш – един прост даскал?!“  Може ли даскалът да е прост!?

Това е професия като всички останали. Някой може да иска да расте в йерархията, но няма развита такава. Ако на един млад човек не се представи перспектива, не можем да очакваме той да дойде в тази професия. Същото е със заплащането и възможността да има подкрепа. Защото всички искат от учителите едни неща, но никой не им казва,че ще ги подкрепи.

Може би учителите , които са на възраст, се притесняват да правят тези промени, да се учат, самите те да се променят. В Америка, например, хората учат цял живот, а ние тук го намираме за смешно.

Да, това е Life Long Learning. Това е ключово в съвременния свят. Миналата година водех една конференция за  Бизнес и образование. Алберто Родригес гостува – експерт на световната банка за Европа и Централна Азия. И той каза – „Днешните млади хора се задържат на едно място по 3-4 години, докато техните родители са сменили максимум две работи през целия си живот. И това ще се задълбочава. Има професии, за които как учиш? Те чак сега се появяват като отделни дисциплини в университета. Ние, нашето поколение – между 20 и 40, не е учило за тях. Вече има чисто нови професии. Как подготвяме ние учениците си за тях?“.  Сър Кен Робинсън, истинска звезда в образованието – гледах го на една конференция в Лондон през януари, и той каза „Ние не знаем след 5 години какво ще е, а готвим нашите ученици за следващите 50.“ Най-важното умение е да са адаптивни и да  са „life long learnеrs“ – да учат през целия си живот. Ето ти двете вероятно най-важни компетентности.

 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино