Как правиш историята интересна за учениците?

Не на всеки трябва да му бъде интересна историята (смее се).

Не е ли това вашата задача, на учителите, да направите своите предмети интересни?

В епохата на Гугъл, детайлите не са така важни, защото могат да бъдат намерени много лесно. Имам един санитарен минимум от факти, които учениците ми знаят, че изисквам. Санитарен минимум от дати в световната и в българската история. Най-важни личности. Детайлите не трябва да са винаги част от часа. Нима някой някога в живота би ги попитал кога си разменят Калоян и папа Инокентий писмата? Нима е значимо, ако човек не е специалист? Периодът е значим, да разберем защо си ги разменят, да разберем дипломатическата игра, важно е да осмислят причинно-следствените връзки. В този смисъл историята е дисциплина в училище, която освен национална памет, развива и едни такива умения, освен знания. И на мен целта ми е да намеря на кой, коя част от историята му е интересна и там да задълбае. Имах ученичка, на която бях класен, която се занимаваше с танци – Габи. Знам, че на нея са й интересни танците, не мога да я карам да учи за Студената война. Това, което поисках от нея, бе да направи дневник на балерина в Куба – 50-те, 60-те години, под формата на блог. Дневник, в който за всяка година да има по два постинга.  И за да влезе в тази роля, тя почва да чете, почне ли да чете, и става интересно, защото танцовата школа на Куба е много известна. Така научи всичко необходимо за Студената война. Това е. Изисквам санитарен минимум.

Кога разбираш, че някой се е запалил по историята?

Когато започва сам да търси и пита за насока.

Позволяват ли си сега учениците да питат неординарни въпроси? Да търсят отговори извън учебниците? Да питат например какви хора са били националните ни герои, какви са били истинските им, човешки черти? И понеже днес е такъв ден – питат ли те за Васил Левски, например?

Да.

За мен важното е да си представиш, че трябва да се прекланяш пред човек, а не пред висящ портрет от стената. Има и още по – як трик – да си го представиш героя от плът и кръв, ходещ, говорещ, убеждаваш, категоричен, и в същото време, да си дадеш сметка колко е „як“, както биха казали тийнейджърите.

Да е „човек–нечовек“, така ли?

Точно (смее се). Така биха казали тинейджърите, ако се възхищават. Един съвременен учител не може да има всички отговори. Ето, на такъв въпрос мога да провокирам въображението на ученика. Ти как си го представяш Васил Левски?

Представям си го светъл, не много висок от днешна гледна точка, харизматичен, красавец, харесван от жените. Ето моята, лишена от всякакви факти и до голяма степен женска гледна точка. Питала  съм се също защо няма деца, защо не е имал семейство. Тогава хората са създавали семейства много по-рано.

Сега ще ти кажа каква е моята представа. Това е един мъж около 170 см. Фотографиите тогава се ретушират, почти се рисуват на ръка и от един момент насетне, неговите фотографии са силно ретуширани. Дали е красив или не, не мога да кажа като мъж. Има една фотография, възстановена от Пейо Колев, на която Левски е с леко закръглено лице, но не е дебел изобщо. Със сигурност е бил много стегнат, защото участва и в Първата, а и Втората легия в Белград, а и е бил в четата на Панайот Хитов. Значи е ходел много, значи е бил в добра физическа форма.  Освен това е бил знаменосец, а той е много важен в една чета – вероятно най-важният човек след войводата. Стегнат, здрав, як, може би дори леко набит, 170 см за онова време си е висок, по-вероятно дори по-висок от останалите си другари.

И освен това, от всички спомени за него, знаем със сигурност две неща – първото, че е е пеел страхотно. Всички казват – „с ангелски глас“. И второто – бил е с много ведър нрав.

Но това не пречи да е безкомпромисен, когато е на среща с един от лидерите на църковното движение, Стоян Чомаков, който не е революционер, а по – скоро предпочита разбирателството с турските власти, но да бъде призната българската нация, което всъщност и постига. Та, при една среща, (която по-скоро се е състояла, въпреки че, има спорове, но по-скоро се се състояла…), та на Левски не му пречи да каже „Никому ни дума за тая среща, че ще ядеш куршум.“ Значи той може да бъде изключително категоричен, в същото време благ и смирен. Той е бил духовник, излиза от манастира с ясна идея и мисия. И тъкмо такива хора със здрава морална идея могат да се отдадат докрай на някоя кауза. За жените – не знам. Когато човек се отдаде на подобна мисия – мислите са заети с нещо друго. Но на база на исторически аналогии, мисля, че той е бил толкова ангажиран толкова години подред с Вътрешната революционна организация – 5 години,  че едва ли е имал време за нещо друго.