Емануела и Доротея – кои са тези момичета?

За телепатията, стърченето с една глава над другите, спорта, модата, мъжете и любовта. Две бивши баскетболистки и моделки. Две настоящи телевизионерки. Две сестри завинаги.

17 април ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 7'

Емануела и Доротея – кои са тези момичета?

17 април ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Доротея и Емануела са момичета, след които няма как да не се обърнеш. Не само, защото са високи 1.80 см. По-скоро, защото са две красиви 180-сантиметрови момичета, които на пръв поглед са като две капки вода. Когато се загледаш обаче, виждаш разлика и започваш да се питаш „коя е по-красива?“ Така се е случило и когато са ги открили за модата – на преломната възраст 21. И двете твърдят, че преди това не са имали афинитет към модата, а външният им вид рядко е бил приоритет. Сега бившите професионални баскетболистки изглеждат като момичета, които са наясно с красотата си, но не разчитат само на нея. След като са обиколили света като модели, решават, че нещата, които ги вълнуват, са далеч от подиума. В момента водят собствена рубрика в предаването „Преди обед“ по БТВ. Живеят заедно. Усмихват се заедно. Отмятат косите си по еднакъв начин. Отговориха на въпросите отделно една от друга, но отговорите им си приличат. Когато ги четеш, мъничко им завиждаш, защото разбираш, че Еми и Дори са хора, които никога не са се чувствали самотни. Защото се имат една друга. „Откакто ги има.“


Доротея и Емануела Толеви в Интервюто. 

Кога родителите ви са научили, че ще имат близначки?

Еми: Знам,че не са били сюрпризирани на крайната права, но точно кога…идея нямам.

Дори: Кога с точност не мога да кажа, но достатъчно на време, не е било изненада в сюблимния момент.

Коя е по-голяма и има ли значение това?

Е: Дори, с две минути. Няма никакво значение, няма лидерство нито подчинение. По-скоро партньорство…от малки се шегуваме ,че сме Чип и Дейл от едноименното детско филмче на Дисни.

Д: Аз съм по-голяма с 2 минути, но не вярвам да е от кой знае какво значение, поне ние не сме го почувствали. А и 2 минути… не са чак толкова непреодолима разлика:-)

Колко сте високи?

Е: 180 см – и двете.

Д: Високи сме 180 см.

Как се чувствахте в училище, бидейки една глава над съучениците си?

Е: В училище ни се подиграваха , заради ръста и въобще заради компромисния ни тогава външен вид, нас обаче това никога не ни засегна. По повод височината си,винаги съм се чувствала прекрасно…преди ,а и сега, даже повече.

Д: Ами, когато си различен в детска възраст, най-често това е проблем. Ние освен, че бяхме по-високи от съучениците, преди всичко сме еднояйчни близначки. Но честно казано, съвсем искрено, на нас никога не е било проблем това, винаги сме били двете и задължителна нужда от компания и признание не сме имали. А и сме израснали в баскетболната зала, където да си висок не само, че е предимство, но и си беше качество!

Възползвахте ли се от това, че сте близначки? Едната да бъде изпитана вместо другата, и такива неща, които сме чували, че близнаците в училище често правят?

Е: С Дори няма нещо, за което не сме се покривали и прикривали. Училището не е изключение.

Д: Случвало се е на дъската да излизам вместо Еми или да си разменяме контролните, но не сме прекалявали , съвсем умерено си беше.

За какво се карахте най-често?

Е: За незначителни неща! Ако човек ме пита какво сме делили ,с ръка на сърцето, не мога да му отговоря.

Д: Не мога да отговоря, ние винаги сме се карали за дреболии, а дреболиите не се помнят. Колкото и незначителен да бил поводът обаче, винаги се подхождаше сериозно.

А сега?

Е: Слава Богу за неща от идентичен калибър, разбира се, отговарящи на сегашната ни възраст.:-)

Д: Сега пак за дреболии, но много по-рядко.

Еднакво ли ви обличаха?

Е: Като малки да, но в гимназията си казахме „чао“ с този outlook. Доста притеснително би било това да продължи до по-късен етап на тийнейджърството.

Д: Да, в ранна детска възраст, после за щастие – не. Доста е симпатично, когато децата са малки, но след това далеч не  е толкова очарователно.

Бяхте ли популярни в училище?

Е: Никак. Освен заради това, че си приличаме.В последните класове на гимназията нещата поеха друг курс, но само и единствено, заради спортните ни успехи за отбора на училището! Г-жа Фандъкова ни беше директор. Много ни подкрепяше!

Д: Популярни не бих казала, поназнайваха ни, но по-скоро, защото сме близначки, пък и бяхме в баскетболния отбор на училището и се представяхме добре.

Кога ви откриха за баскетбола?

Е: В 1-ви или 2-ри клас. Поводът беше отново тази „една глава над другите“!

Д: Откри ни нашата първа треньорка Гергина Скерлатова в зората на ученическия ни живот – 1-ви клас бяхме. Благодарение на нея заобичахме толкова много този спорт.

Какво му е най-трудното на баскетбола?

Е: Като цяло, в живота лесно няма. Баскетболът има своите трудни моменти. Освен задължителния талант, се изисква много труд, старание, организираност.Много, много труд, както във всеки професионален спорт всъщност!

Д: Баскетболът ми беше любов, ежедневие, удоволствие и професия…. трудното в този спорт се оказа да успея да печеля достатъчно, за да живея нормално. Играли сме 4-5 години в женския отбор на Славия. За съжаление, точно по това време клубът беше в много лошо финансово състояние и в един момент стана непосилно да посвещавам цялото си време и енергия на тренировките.

Имали ли сте гаджета баскетболисти?

Е: Да, първото ми беше такова. Най-естественото нещо – залата ми беше като втори дом, аз май не съм имала и много опции да срещна момче, което не е.

Д: Имали сме. Средата ни беше такава.

Как всъщност стои въпроса с гаджетата? Трябва ли винаги и двете да одобрявате въпросния кандидат?

Е: Аз познавам Дори, тя познава мен. Вярвам в преценката и избора ѝ. Одобрението се простира до там, въпросният човек да се отнася подобаващо с нея, и най-важното – да я усмихва! Но не ви казвам нищо ново, когато обичаш някой, важно за теб е той да е щастлив и да се чувства добре.

Д: Никой няма право да се бърка в личния живот и личните избори на някой друг било то майка, брат, сестра.Уважавам всеки, който прави Еми щастлива и се държи добре с нея. Ако някога съм изказвала негативно мнение за неин приятел, то по-скоро е било, защото виждам, че тя не се чувства добре.

Има ли много мъже, които се осмеляват да свалят 180-сантиметрови красиви жени?

Е: Никога не съм имала проблем с това, освен в тийнейджърските ми години, но тогава причините бяха комплексни! Да кажем така – 180-те ми сантиметра никога не са били спънка за интереса на срещуположния пол към мен!

Д: Аз от липса на такива не се оплаквам.

Кога разбрахте, че сте красиви?

Е: Прозвуча като факт! Аз красива ли съм?

Д: Аз бих перефразирала въпроса на „Кога разбрахте, че имате и външен вид“, тъй като ние никога не сме се вълнували от него, приоритет ни бяха спортът и  училището. По-скоро се интересувахме от “ колко точки ще вкарам в събота на мача“, „как да си подобря стрелбата с лява ръка“ и други подобни въпроси от „екзистенциална“ важност. Обличахме се спортно, даже с леко момчешки тоалетчета и самочувствие за хубав външен вид липсваше. Променихме се с годините…нормално. Красотата е много субективен фактор, ако въобще е фактор. Като всяка жена сигурно – приятно ми е, когато съм харесвана. Важно за мен е да съм красива в очите, в които аз се оглеждам, а те винаги са само едни. Казвам го и вярвам в това.

Кой ви откри за модата?

Е: Собственичката на една агенция! Видяла наши снимки за спортно издание и така след дълги убеждения моделството стана факт за нас.

Д: Откри ни мениджърката на една модна агенция. Видяла наши снимки за едно спортно издание и ни харесала. Тоест- съвсем случайно.

Избройте по три лоши навика на другата?

Е: Сигурно има не 3, а много повече както всеки човек.Но неспособността ми да ви отговоря идва оттам,че кой казва кой навик е лош?!

Д: Сещам се за един. Има лошия навик да си оставя телефона на най-неподходящи места и често той бива заливан с води, кафета, всякакви напитки, бутан на земята и прочие. Лош и скъп навик, както опитът сам показа.

Телепатията между близнаци само мит ли е или често ви се случва?

Е: Не знам дали е мит, но не я изпитваме.

Д: Аз думата „телепатия“ не я обичам. Ние с Еми сме много свързани, но как да не сме – откакто ни има, сме заедно. С нея съм споделяла и споделям всичко, това да се разбираме без дума и дори жест, и е повече от естествено. Имаме много силна връзка.

Какъв е най-дългият период, в който сте били разделени и как се чувствахте?

Е: Имаше период, в който бяхме разделени за повече. Беше преди години и помня, че сам по себе си онзи момент в живота и на двете ни не беше лек. Сега, а и в бъдеще, живот и здраве, най-естественото е всяка да има своя живот и семейство, което далеч не значи, че Дори не е приоритет в живота ми.

Д: Разделяли сме се за около 2 месеца , но тогава и по телефона не се чувахме много често. Помня, че всяка вечер ѝ пишех имейли, много ми липсваше.

Какво най-често ви казват мъжете, когато се запознават с двете наведнъж?

Е: Очаквате да кажа нещо от типа:  „По какво да ви различавам?“, но истината е, че съвсем друго ми идва първосигнално на ум.Най-често репликата е : „Колко сте усмихнати/позитивни/весели винаги!“ Което често ми е звучало парадоксално, особено в моменти, когато всъщност съм доста тъжна. Явно просто не ни личи.

Д: Даже не съм обърнала толкова и внимание, но бая клиширани реплики съм чувала.

Имате собствена рубрика в телевизията, не беше ли по-лесно да останете в модния бизнес?

Е: Дилема никога не е имало! В модния бизнес се озовахме в много късна за този бранш възраст, абсолютно случайно и далеч не беше сбъдната мечта! За мен външният вид не е нито сито, нито критерий, който аз уважавам, не е определящ, както е в модата. Уважавам хората и техните избори, но моделството не  е моят, а сигурно и аз не съм неговият! Телевизията е магия! Клише, в което аз обаче напълно вярвам.

Д: Нека изходим първо от там, че модният бизнес е до определена възраст. Като прибавим и факта, че никога не ми е бил на сърце…Самата работа – да. Но схемата, по която този бранш работи, не ми допада. Оценяван си само по външни белези и всичко свързано с промяната на визията би могло да бъде „фатално“. Това е ненужна суета, прерастваща много често във фикс идея. Ние не сме само външност! Телевизията е заразяваща. Колкото е клиширано, толкова е и вярно! Винаги тази работа ми се е струвала очарователна. Не беше трудно да се пренасочим.

Защо обичаш сестра си?

Е: Толкова много причини имам, че ще ми завидите! Дори си е моята сестра, а извън това е прекрасен, много смислен и стойностен човек, с добро и щедро сърце! Всъщност, аз си завиждам.

Д: Обичам я без да има причина за това. Вярвам, че  любов и обич изпитваме без повод. Тя ми е най-близкият човек …та на въпроса , може би единственият смислен отговор за мен е : “ Божа работа“, за която благодаря всеки ден на Господ!

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография