Най-дългата операция, която си правил?

Около четири часа и половина. Доста тежка корективна остеотомия на бедрена кост. На бедрото  животното имаше геометрична деформация на костта и трябваше да изправим костта, за да може да ходи. И неврологичните операции също са доста дълги.

Щом хората подлагат животните си на такива сериозни операции, значи наистина са загрижени за тях.

Наистина. А и през годините много се промени отношението към лекарите. Иска ми се да вярвам, че и ветеринарните лекари като гилдия имат заслуга за това хората да им вярват, защото това е взаимен процес.

Ветеринарните лекари истински лекари ли са? (И двамата с К.А. се смеят – явно темата е популярна). Чакай, ще питам по друг начин – ако в самолета на някой му прилошее и извикат: „Има ли лекар?“ можеш ли да вдигнеш ръка?

Не. Мълчиш и не казваш нищо. Бях в колоната на катастрофата около село Митре и имах лична дилема – да се намеся или не. Тогава говорих с приятели хуманни лекари, които казаха, че ако не си на работното си място, дори да си хуманен лекар, щом не си там като служебно лице, нямаш право да се месиш.

Съжалявал ли си някога, че не си станал хуманен доктор?

Не. Вярно, мен може да се опита да ме ухапе или да ме одраска някой пациент, но поне не чувам чутовните тъпотии, които човекът срещу теб може да изговори. И ги разбирам колегите ми хуманни лекари, че си изграждат такива защитни механизми срещу тъпотиите, които правят хората.

Защо направихте този Daycare centre?

От личен опит знаем, че има животни, които не могат да стоят по цял ден вкъщи, не обичат, а пък хората не могат да останат с тях. Искахме да намерим решение за тях – и за животните, и за стопаните им.

Официални „лелички“ в центъра са две кучета. Ще се справят ли?

К.А.: А, да! Това са два кавалера. Те са много подходящи за подобно нещо – позитивни, закачливи, грижовни, страхотни са.  И като дойде ново куче, ако е стресирано и те го посрещнат с желание за игра, е съвсем различно от това да ги посрещне абсолютно непознат човек. Особено като става дума за малки кученца.

Оставяли ли са кучета на лечение без повече никога да си ги потърсят?

Доктор Иванов: О, да. Неведнъж. Не вдигат телефона, не си плащат сметките и животните остават тук.

К.А.: Но един от най-наглите случаи беше, когато един човек остави алабая си, който е 50 килограма, с ужасна хиперплазия на влагалището. Кастрирахме животното и собственикът рязко спря да си вдига телефона. Ние пуснахме снимка на кучето, за да му търсим осиновители. Тогава този започна да пише отдолу възмутен как може да търсим осиновител на неговото куче…

Върнахте ли му го?

К.А.: Да, да! Over my dead body!

Доктор Иванов: И Махмуд така го оставиха. Едно коте. Доведе го един млад мъж от арабски произход, оперирахме го, той дойде да го види ден след операцията и повече не са върна. Котето тогава се казваше Силвър, не знам изобщо как им беше хрумнало. Прекръстихме го на Махмуд, често го пускахме във Фейсбук и си намери дом.

Какво е да си мъж на толкова социално шумна жена?

Доктор Иванов: О, сега е доста по-тиха. В началото на връзката ни беше доста по-шумна….

К.А.: Кажи, че ме обожаваш и точка.

Доктор Иванов: То едното не пречи на другото. Понякога се дразня на глупави изказвания. Един от най-фрапиращите случаи беше, когато се работеше над закона за промяна за инкриминация на насилието над животни и един човек й беше пожелал да я изнасилят бездомни кучета. Ето това ме вбеси. Този човек не знам изобщо защо е на този свят! Очевидно в главата му не протича нищо.

Това е проблемът на социалната мрежа – всеки има право на глас…

Да, същото е като с гласуването.

Имате три котки вкъщи и разбрах, че имаш формула за евентуалното постъпване на ново животно.

Формулата за ново животно в къщата по мои изчисления е: “Плюс едно ново животно, минус един мъж”. Значи мъже сме само аз и едната котка, има право на избор кой да си тръгне. Но тя (посочва К.А.) едва ли ще се лиши от животното, така че…