Добромир Банев и сините сезони на любовта

Добромир Банев и сините сезони на любовта

13 февруари ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Трябва ли да си на 50, за да „помъдреят“ стиховете ти?

Няма лошо нито да пишеш, нито да издаваш на 20 години. Времето, ако имаш късмета да го изживееш, те учи на мъдрост, която няма как да добиеш по друг начин. Ставаш по-социален, интересуват те неща, на които преди от егоизъм или от нещо друго, не си обръщал внимание. А сега погледът е насочен навън. С годините човек се научава да цени самия живот, научава се да гледа, но и да вижда.

Клише ли е, че най-добрите стихове се раждат в моменти на тъга?

Клише, но и истина. Когато на човек му иде да полети от радост и възторг, не му се сяда да пише. Пишеш, когато си огорчен, тъжен, наранен.

На какво пишеш?

Вече на компютър. Няма защо да си кривя душата, по-удобно е. Не съм от тези, които твърдят, че не могат без да пишат на лист хартия с химикалка. Имам пишеща машина, но тя отдавна е прибрана в шкафа.

Как изглежда мястото, на което пишеш?

Имам едно бяло бюро с две саксии с цветя, една ретро чаша с много моливи и химикалки и един лаптоп.

Кое е най-хубавото нещо, което си чувал за своите стихове?

Че някой припознава себе си в него. Дори преди време момче и момиче се запознават интерактивно и започват да флиртуват, като разменят помежду си стихотворения от книгата ми “В понеделник ще е късно“. След премиерата на книгата дойдоха да ме поканят на сватба. Беше незабравимо.

Мъжете или жените са почитатели на поезията?

Оказа се, че в България мъжете романтици не са на изчерпване. Много от тях пишат, изпращат ми съобщения, за да получат автограф за своите любими. Разбира се, жените преобладават и това е естествено.

Четеш ли си старите неща, иска ли ти се да ги поправяш?

Аз не си чета никога старите неща. Не си отварям книгите дори. Нека да си отлежават, може би някой ден ще се върна отново към тях.

Самотно занимание ли е писането?

Писането, както и рисуването, са занимания самотни, но хората, които имат какво да кажат на света, са си до някаква степен самодостатъчни. Аз не познавам скуката в нейния лош и тягостен смисъл. За да твориш, трябва да си насаме със себе си. Но да не забравяме, че дори да си написал стотици стихове или да си нарисувал стотици картини, те се превръщат в изкуство чак когато стигнат до читателите или до зрителите. Чак когато има обратна връзка. Иначе това просто е хоби.

 

Може да срещнете Добри и да послушате стихове от новата му книга днес в 18.30 в в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино