Страх ли те е, че може да те няма един ден? Че няма да се четат стиховете ти?

Не. Не го правя, за да остана запомнен. Правя го от вътрешна потребност. От писане пари не се изкарват в България. Успешните автори тук не живеят от продажби и авторски права, живеят от съвсем други неща, с които се занимават междувременно.

Защо? Пазарът ли е малък или по веригата се губят много пари?

Малка държава, малък пазар, ДДС-то е убиец за книгите, а и книжарниците взимат ужасно висок процент.

Добре, че имаш и друга професия. Ти всъщност си юрист.

Да. Правих опит две години да се отдам изцяло на писането, имам и сайт, но разбрах, че от това не мога да се храня, затова и се върнах в дебрите на правото.

Поезията модерна ли е в момента?

Поезията винаги е била на мода. Разбира се, има различни течения в нея и всеки се припознава в някое, но аз съм страстен почитател на класическата поезия, на класическата любовна лирика.

Личи си.

Експериментирал съм, но това, което наричам “вертикална поезия”, не ми е интересна, защото смятам че в класическия стих винаги има какво да кажеш. Затова и харесвам Шекспир – защото там няма експерименти, там сонетът има строга рамка, в която с определен брой думи обличаш много голямо съдържание.

Как се появяват думите при теб? Стиховете?

Случвало се е да се появят и рано сутрин със събуждането, и вечер преди лягането, но винаги е преживяно. В последната ми книга това е интересното, че всички истории са преживени, субективно или обективно. В новата ми книга „Любов до синьо“, чиято премиера е днес, стихотворенията са разположени в четирите годишни времена и от първото до последното има сюжетна линия. Финалът на цялата любовна история е в първото стихотворение, с което започва книгата.

През кой сезон се ражда любовта?

Ражда се във всеки един от сезоните, но търпи промени с течение на времето. Това е причината да озаглавя така книгата. Защото небето е синьо и през зимата, морето също, аз имам сини очи и ти също имаш сини очи. Любовта е и синя, защото и болката е синя. Като стиснеш някого от любов или в опитите да простиш, става синьо до болка.