Познаваме се много преди да разбера, че пише. Срещали сме са на места, по-различни от това, пред което днес го снимаме. Но винаги е бил такъв – деликатен, усмихнат, мъдър и синеок. Затова, когато го открих като поет, не останах изненадана от чувствителността на неговия стих. Не съм единствена. С днешна дата, без да се налага да се снима гол до кръста или да прави чудеса от храброст в социалните мрежи, той има хиляди верни читатели. И няколко издадени книги. Тази вечер му предстои премиера на „Любов до синьо“ и това е повод да се срещнем след толкова време. Официално. 

Интервюто представя Добромир Банев.

Задължително ли е всичко, което напишеш, да публикуваш в социалните мрежи? Един вид, да не остане непрочетено и за да спечели „одобрението“ на читателите?

Аз май не съм преминавал през тази фаза със социалните мрежи. Пиша много отдавна и когато Фейсбук и останалите социални медии набраха скорост, имах зад гърба си няколко книги. Така че аз няма какво да експериментирам. Имам твърда почитателска аудитория и верни читатели. Не качвам всичко, което пиша в социалните мрежи. Предпочитам повечето мои неща хората да прочитат от книгите ми.

Защото имат по-дълъг живот ли?

И това. Но и защото мисля, че ако човек се занимава сериозно с писане и гледа на него като на нещо, без което не може, той трябва да го събере в книга. Смятам, че времето е това, което отсъжда кой и какво може.

Кога се разбира кой какво може и какво не? Май при вас, писателите е по-късно. Актьорите и певците получават овациите си приживе.

След много години. Знаеш, че повечето от „големите“ писатели и поети са станали такива от гледна точка на времето. Може днес да си на гребена на вълната, а утре никой да не си спомня за теб. А иначе от гледна точка на популярната музика има голям парадокс. Ти много добре знаеш, преди песните бяха истински хитове, а не еднодневки като днес. Имаше песни, които и сега си се слушат и са адекватни и музикално, и като текст. Сега това важи с пълна сила и за ”писателствуването“.