Добромир Банев и сините сезони на любовта

"Страх ли те е, че може да те няма един ден? Че няма да се четат стиховете ти?

Не. Не го правя, за да остана запомнен. Правя го от вътрешна потребност. От писане пари не се изкарват в България. Успешните автори тук не живеят от продажби и авторски права, живеят от съвсем други неща, с които се занимават междувременно."

13 февруари ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 11'

Добромир Банев и сините сезони на любовта

13 февруари ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Познаваме се много преди да разбера, че пише. Срещали сме са на места, по-различни от това, пред което днес го снимаме. Но винаги е бил такъв – деликатен, усмихнат, мъдър и синеок. Затова, когато го открих като поет, не останах изненадана от чувствителността на неговия стих. Не съм единствена. С днешна дата, без да се налага да се снима гол до кръста или да прави чудеса от храброст в социалните мрежи, той има хиляди верни читатели. И няколко издадени книги. Тази вечер му предстои премиера на „Любов до синьо“ и това е повод да се срещнем след толкова време. Официално. 

Интервюто представя Добромир Банев.

Задължително ли е всичко, което напишеш, да публикуваш в социалните мрежи? Един вид, да не остане непрочетено и за да спечели „одобрението“ на читателите?

Аз май не съм преминавал през тази фаза със социалните мрежи. Пиша много отдавна и когато Фейсбук и останалите социални медии набраха скорост, имах зад гърба си няколко книги. Така че аз няма какво да експериментирам. Имам твърда почитателска аудитория и верни читатели. Не качвам всичко, което пиша в социалните мрежи. Предпочитам повечето мои неща хората да прочитат от книгите ми.

Защото имат по-дълъг живот ли?

И това. Но и защото мисля, че ако човек се занимава сериозно с писане и гледа на него като на нещо, без което не може, той трябва да го събере в книга. Смятам, че времето е това, което отсъжда кой и какво може.

Кога се разбира кой какво може и какво не? Май при вас, писателите е по-късно. Актьорите и певците получават овациите си приживе.

След много години. Знаеш, че повечето от „големите“ писатели и поети са станали такива от гледна точка на времето. Може днес да си на гребена на вълната, а утре никой да не си спомня за теб. А иначе от гледна точка на популярната музика има голям парадокс. Ти много добре знаеш, преди песните бяха истински хитове, а не еднодневки като днес. Имаше песни, които и сега си се слушат и са адекватни и музикално, и като текст. Сега това важи с пълна сила и за ”писателствуването“.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино