Кога си се отказвал? Кога си бил в депресия? Кога си искал да си тръгнеш от групата?

Имало е такива моменти, в които съм си мислел, че „те не ме разбират“, като „те“ са групата.

Май това се случва и в най-големите банди.

Да, защото във всяка една група има един двигател и като лидерите станат двама, е малко тегаво. Слава богу, ние го израснахме това. Всеки си знае позицията. Аз знам, че мога да се оправя и сам, но пък човекът, който е до мен и ме разбира веднага и на сцената, е Иван. Той очаква от мен аз да бълвам идеи, а аз го провокирам по някакъв начин да прави неща. Имахме момент, в който търсехме истината…

Истината за какво?

Какъв е смисълът на това, което правим. Стигнахме дотам да изчетем трите основни книги – Библията, Корана и будистките книги по този въпрос. Имахме период, в който се карахме с цитати от тях (смее се). Без да сме набожни, вярваме във Вселената, в енергията, която ни движи.

И открихте ли истината?

Да – да правиш това, което ти се отдава. С любов. И най-важното – да не взимаш за себе си. Трябва да се внимава много – дава ти се, за да даваш.

А как беше в бедните, най-отчайващите моменти за поп музиката? След онзи бум в началото на 2000-та година, имаше голям спад. Тогава имаше ли моменти на отчаяние, желание да се откажеш?

Не, никога. Но знаеш ли, миналата година в Деня на будителите получих поздравления от няколко души, които казаха, че аз съм техният будител. С музиката си, с текстовете. Отначало ми стана смешно, но после реших, че трябва да го приема и то с отговорност. Това можем, това правим и има хора, които държат на това. И ни следват. Заради техните си любими песни, не заради „Колело“.

Защо така с лошо за „Колело“?

Аз съм много благодарен, че ни се даде тази песен да я дадем. С нея гръмнахме. И тя, заедно с „Приказка” си останаха емблемите на PIF. Но хората, които наистина харесват групата, си имат други любими песни.

На колко години е PIF?

От 98-ма сме – съвсем скоро ще направим 20.

Мислил ли си, че група PIF ще я има толкова време?

Аз никога не съм мислил дългосрочно, едва напоследък започнах повече да планирам. Никога не съм пресмятал, не съм бил бизнесмен…

Съжаляваш ли за това, че не си добър в това? Все пак си в шоубизнеса…

Такъв са ме направили. Започнеш ли да съжаляваш за нещо, което не си, почваш да се чувстваш некомфортно вътре в себе си и това ти вреди. Човек трябва да се чувства добре там, където е. Но това го казвам от опит.

Кога си бил най-щастлив на сцена? Кога си имал дуенде?

Опитваме се да е винаги и това е силно свързано със звука, който правим. Само тогава можем да дадем на хората това, което ни е в главата. Тогава се получава това дуенде.

Пречил ли ви е някога попфолкът? „Крал“ ли ви е публиката?

Не, никога. Тези, които слушат чалга, имат потребност от тази музика. Такива са си. Но има други, с друга потребност и аз се обръщам към тях. Това с попфолка беше нужда, ниша, която трябваше да се запълни и Митко Пайнера го направи чудесно.

Има ли сега готини рок банди?

Има, по клубовете са. И са супер яки. Не си ги чувала.

Страх ли те е от възрастта? Че сега не сте „млада“ рок банда?

За килограмите ли говориш (смее се)? Дразня се единствено, че сега трябва да се напъвам да отслабвам.

Освен килограмите, какво е различното между теб днес и теб преди 20 години?

Тогава бях врящ и кипящ. Най-хубавото е, че още съм врящ, но вече зная как да поставя капака, така че да не кипя.

Последно – с какво ще е различен концертът ви на 8 декември?

Това ще е един нормален концерт, каквито бандите по света правят. С голям екран, върху който ще вървят импресии, свързани с песните ни.

Може да слушате (вече и гледате) концертът на PIF – „ДУМИ“ на 8 декември в клуб Mixtape 5.