Ако трябва да обясниш кой е Шошо, най-вероятно първо ще кажеш, че е син на големия актьор Константин Коцев. Всъщност, приликата с баща му е поразителна. След като зададох тези въпроси, разбрах, че и самият Шошо открива все повече баща си в себе си. Ако обаче трябва да ви кажа кой е той извън семейството му, ще разберете, че това е човекът, който написа „Лора от сутрин до вечер“ и почти на майтап засне и филма. Той пише, превежда, режисира. С него се общува лесно, така както се четат и книгите му. Такава е и „Скарида“ – новата му книга, която излезе миналия месец. Очаквам и филм. И отсега му давам няколко червени точки. За смелостта да излезе от сянката на големия си баща.

Димитър Коцев – Шошо отговаря на ВЪПРОСИТЕ.

Първият ти спомен?

Сноповете светлина от автомобилни фарове, които бягат по тавана над леглото ми, преди да заспя.

Три аромата, които те връщат в детството? 

Напечено от слънцето смазочно масло върху железопътните релси (живеехме до товарната гара Пионер), цъфнали череши (в дворовете на малкото останали дъновисти в квартал Изгрев в края на седемдесетте), миризмата на мокра пръст (копаехме си “землянки” в гората, зомбирани от партизански филми).

Най-прекрасният звук е…

Детският смях.

От баща си научих…

Да не си губя времето да уча хората на нищо, което сами не са поискали да научат.

Когато погледнеш в огледалото, най-често си мислиш…?

Че все повече заприличвам на баща ми. Същото си мисля, като си погледна ръцете. Докато той беше жив, не намирах никаква прилика.

Какво те кара да се чувстваш сигурен?

Обичта и подкрепата на близките, приятелствата.

Как според теб изглежда Раят?

Раят е сега, тук на Земята, в този живот. За после – ще видим.

А Адът?

Адът е да чакаш Рая, вечно притеснен дали св. Петър ще те пусне вътре.

Кога ти е идвало да потънеш от срам?

Бях в десети клас и поканих едно момиче на танц, а тя каза: “Глупости!” и се засмя. Вместо да се засмея и аз, исках да потъна от срам.

Какво ти казват вътрешните гласове?

Вътрешните ми гласове си говорят помежду си и не ми обръщат никакво внимание, колкото и да опитвам да се включа.

Кога си се страхувал най-много?

Когато млъкнат вътрешните гласове. Тази тишина е най-страшна.

Какво готвиш по-добре от всички останали?

Таратор. Ама сигурно има поне стотина бабички из България, които го приготвят по-добре от мен.

Какво би искал да изобретиш?

Нещо, което хората да използват векове наред и точно когато решат, че то вече не им трябва, да се окаже, че нещото може да се използва и по съвсем друг начин.

С кого би се сменил за един ден и защо?

С някой нещастен човек, за да не забравям какъв съм щастливец.

Какво най-често те тормози, когато се събудиш посред нощ?

Пълни глупости: пари, човешки неразбирателства и че така няма да успея да се наспя.

А първото нещо, за което си мислиш сутрин?

За радост всяка сутрин си мисля за различни неща.

Кога за последен път се извини на някого?

Днес. На котката, защото я настъпих без да искам. На хората също гледам да се извинявам, защото и тях настъпвам без да искам.

Най-неприятният ти навик е….?

Че си ям до кръв кожичките около ноктите. Нито е вкусно, нито е хигиенично, нито има някакви приятни психотропни ефекти.

Кога си се чувствал най-близо до смъртта?

Беше летен следобед. С Радина, жена ми, бяхме купили маса и питахме баща ми дали му харесва. Той каза, че му харесва, а в следващия момент почина в ръцете ни. Плакахме и се смяхме. Тогава видяхме, че смъртта не е толкова страшна. Поне погледната отстрани…

Представи си, че можеш да промениш три неща в себе си. Кои ще са те?

Бих искал да мога да рисувам сносно. Мечтая си да мога да пея достатъчно добре, за да ме слушат няколко хиляди души. Бих се захващал в работата само с хора, които искат да вложат в нея поне толкова усилия, колкото и аз.

Селфито, което виждате, е правено…?

В началото на май. На снимката сме аз и моята племенница Сивина върху плочките на една приказна къща в Гърция.

„Скарида“ може да купите в книжарниците или на: http://www.obsidian.bg/?cid=8&bid=452