Виждала съм нейни снимки в Интернет. Затова не ме изненадва нито обема на прическата ѝ, нито воала, с който е покрита. Изненадва ме самоиронията, с която говори. Плюс нея е по-усмихната отколкото се очаква от „тъмна“ персона като нейната. Не съм се излъгала единствено за гардероба ѝ – в цвят различен от черното е само новото ѝ палто и пижамите, които са… розови. Е, в крайна сметка Диан е американка преди да бъде парижанка, така че дори и това е обяснимо. 

Ако я гугълнете, ще разберете, че тя е първият моден блогър, че има стаж в едни от най-популярните модни списания, 13 години опит като дизайнер и няколко документални филма за модната индустрия. А ако продължите да четете тук, ще научите още няколко подробности около личното ѝ усещане за стил. Както и много добро определение на модата.

Интервюто представя Диан Перне. 

Видях снимката Ви в Инстаграм тази сутрин. Идвате от Париж. Повече ли Ви харесва от Ню Йорк?

Да, живея там вече 26 години.

Много ли се различава парижката мода от тази в Ню Йорк?

Модата в Ню Йорк е по-комерсиална. Там бях дизайнер на собствен бранд 13 години и всички ми казваха, че трябва да се преместя в Европа, защото в Америка дрехите са доста по-спортни и моят стил не им приляга.

Понеже ще си говорим за мода, Вие как я дефинирате?

Обикновено не я дефинирам (смее се). Стилът няма нищо общо с модата. Той не струва нищо, с него се раждаш. Модата е нещо, което купуваш и което винаги се променя. Така че аз залагам на стила.

Вие колко пъти досега сте променяла стила си?

Никога. Разбира се, нося различни дрехи, елементите се сменят, аксесоарите… Но дългите поли например ги обожавам. Вижте! (показва ми закачалката) Палтото ми е леко зеленикаво днес. Това е много необичайно за мен, аз съм „черен човек“ по принцип.

Нямате нито една бяла дреха в гардероба си? Или розова?

Бяла? Не. Но имам розови пижами. Отваряш гардероба ми и не можеш да видиш нищо, защото е адски тъмно (смее се). Всичките ми дрехи са черни. Но напоследък си падам по леко блестящите черни материи. Виж воалът ми днес например.

И паякът върху воала Ви също свети малко…

Да, един мой приятел дизайнер ги прави. Имам два върху воала и един мъничък тук (показва ми гердана си).

Колко време Ви отнема да си оправите косата, преди да излезете? Изглежда, като че отделяте поне час…

О, аз я правя така от десетки години и ми отнема 15 минути. Аз съм семпла относно външния си вид. Може да не изглежда така, но е истина. Може би изглеждам на хората много модерна, но всичко, свързано с външния ми вид, е доста последователно.

Кога открихте Вашия стил?

Знаете, когато растете, опитвате различни неща, докато не откриете „вашето нещо“, вашия стил. Когато се преместих в Париж преди 26 години, стилът ми беше почти същия като сега, косата – също, само не носех все още воал.

Черна ли е била винаги?

Минала съм през всякакви цветове – къносвала съм я, била е синя, пробвах се и с русо. Беше ужасно! (смее се) Най-ужасното беше като позеленя в един басейн. Когато се преместих в Париж, носех панталони. Големи черни ризи и панталони. Такъв беше стилът ми. Точно тогава трябваше да напиша един материал за едни испански дизайнери. Оказва се, че в гардероба им в ателието, незнайно откъде, се появи една пола, дълга. Наистина, никой не знаеше откъде е дошла. И те ме попитаха дали някога съм носила пола и дали не искам да я пробвам. Пробвах я и ужасно много ми хареса. Оттогава не съм носила панталон. Само пижама. Обожавам пижамите.

Хубаво е един моден блогър да има поне един панталон, макар и във вид на пижама. Вие сте първият моден блогър, така прочетох в Гугъл.

Да, стартирах блога си през февруари 2005. Дотогава имаше блогове за готвене и политика, но не и за мода.

Как стана? Дотогава сте работила за едни от най-популярните модни списания, а и вече сте правила документални филми за модната индустрия.

Едно момиче, модел от Милано, беше доста на “ти” с технологиите. И един ден ме попита дали не бих правила „лайф блоггинг“. Точно нашумяваше. Съгласих се и започнах да предавам наживо с една Нокиа – огромна, като тухла беше. Спомням си, пътувах на едно спортно състезание, където един дизайнер пък реши да представи колекцията си. Три дни на път – красиви момичета и богати мъже, които карат нанякъде. Аз снимам за филма, който правя и едновременно с това отразявам на живо за блога. Всеки път, когато имахме проблем с връзката, това момиче, което правеше блога, трябваше да се обажда директно във Финландия (заради Нокията). А пък на мен сметката от тези живи включвания за 6 дни ми беше 900 евро. Тогава реших, че зрителите на блога все могат да изчакат няколко минути и да не е толкова „на живо“ предаването. (смее се) Така стартирах.