Мисля за този разговор преди самата среща и си казвам, че не е особено умно да го питам за „Коса“. Филмът е сниман преди 38 години, а след него Джон Савидж има стотици други роли. Буквално. Обаче може ли да не попиташ за един от първите „филми за големи“, които си гледал; за прожекция, която си спомняш и до ден днешен; за саундтрак, който си притежавал под всякаква форма – от нелегално записан на касета в „Лазаров рекърдс“, до днес, когато вече е в телефона ми? Не са се променили само носителите, променили сме се и ние, а той – дори някак нечестно много. Така е, сякаш искаме да съхраним филмовите герои от детството си непокътнати от времето, вечно млади и смели, нечовеци, точно като героите им. Въпреки годините и тяхната безмилостна практика да унищожават спомените ни от красивите лица на актьорите с един замах, до мен на дивана сега седи Клод Буковски от „Коса“ и никой не може да ме убеди в обратното.

Джон Савидж в Интервюто.

Изобщо не исках да ти задавам въпроси за „Коса“, защото това е филм на 40 години, пък и ти доста си поснимал оттогава. Обаче, знаеш ли, това е един от първите различни филми, които съм гледала в живота си. Представи си, тук е краят на 80-те, ние сме на по 13-14 години, не сме гледали кой знае какви филми и изведнъж в киното прожектират „Коса“. Спомням си първия път, като го гледах, като ден днешен.

Разбирам те. Наистина е различен филм, не само за тукашната действителност по онова време. Различен е и показва „различностите“. За хипитата е, предимно. Но, честно да ти кажа, аз не исках да се титулуваме така – „хипита“. Защото не всички бяхме такива тогава, моето поколение не е само от хипита. И когато ме поканиха да участвам във филма, аз бях истински поласкан и изненадан, но казах на Милош Форман: „Не искам да бъда хипи“.

Защо?

Защото още като малък се вълнувах от различни процеси в обществото. Мои приятели загинаха в борба за гражданските права, в демонстрации и т.н. Брилянтни момчета и момичета, мои съученици. Тази борба за граждански права е започнала дори преди моето поколение – с нея са се занимавали родителите ми, баба ми и дядо ми. Идеалът на Америка –  да се предпази свободата на индивидуалния избор от натиск, от всякакъв вид фашизъм. Но ето и днес, и изобщо сякаш забравяме за това.

Особено в днешно време…

Аз пътувам много и понякога сърцето ми се къса, защото наистина имаме проблеми – войни, насилие, тероризъм. Така е. Но не можем да губим вярата си. Тя трябва да ни дава вътрешна сила, да намираме сили да работим заедно. Господ неслучайно ни изправя пред тези предизвикателства – защото сме хора. Животните, дърветата – те изглежда, че са си добре. Но може би е дошъл моментът, в който ние, точно защото сме хора, трябва да помогнем на природата. Наш ред е.

Религиозен ли си? Вчера гледах едно твое интервю, което завърши с думите: „Бог да ви благослови!“

Това е навик. За мен това значи: „Обичам ви“. Знаеш ли, опитвам се да се упражнявам. Аз съм ужасен егоист, себичен човек. Всичко е „аз“, „аз“, „аз“. Обичам да работя, да играя, да бъда различни хора. Опитвам се да слушам, да дишам, да бъда по-внимателен за това с кого работя… Да говоря с хората.

Как се промени Холивуд?

По-интернационален е. Днес можем да общуваме с всички за секунди. Светът се променя и хубаво е да се променяме с него, защото иначе има опасност да се обърне рязко към теб като змия и да те ухапе.

Предполагаше ли, че толкова много хора много са гледали „Коса“ в България?

Това е стар филм и е много популярен. Знаех, че много хора са го гледали, но не очаквах да са толкова много.

Това за мен е и филмът с един от най-хубавите саундтраци за всички времена. И до днес го слушам. А текстовете на песните – все едно са писани днес. Всеки един ред.

Това е подаръкът, който имаме като хора. В живота има и винаги е имало няколко прости принципа. Ако дишаме заедно, ако вървим заедно, ако спираме заедно и си поемаме дъх заедно, нещата ще се случват по-лесно. Ако сме благодарни и го показваме – също. Бъди щедър към бедните, гладните, бездомните… Тези малки принципи са около нас от едно известно време.