Джон Савидж, който не искаше да е хипи

Кино "Урвич" - края на 80-те, началото на 90-те. Салонът е пълен. Всъщност, салонът почти винаги е пълен с мои връстници, когато по случайност нещо официално е прелетяло океана. Този път това нещо е толкова различно от всичко, което съм гледала, че и до днес си спомням в коя част на салона седях, докато го гледах. Първият път. Последваха още много, къде с билет, къде се шмугвахме през задния вход. Тогава не разбирахме много философията на филмите, но бяхме влюбени в героите, в песните, в различността им и в свободата им, която тогава макар и неосъзнато ни липсваше.

16 март ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 7'

Джон Савидж, който не искаше да е хипи

16 март ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Мисля за този разговор преди самата среща и си казвам, че не е особено умно да го питам за „Коса“. Филмът е сниман преди 38 години, а след него Джон Савидж има стотици други роли. Буквално. Обаче може ли да не попиташ за един от първите „филми за големи“, които си гледал; за прожекция, която си спомняш и до ден днешен; за саундтрак, който си притежавал под всякаква форма – от нелегално записан на касета в „Лазаров рекърдс“, до днес, когато вече е в телефона ми? Не са се променили само носителите, променили сме се и ние, а той – дори някак нечестно много. Така е, сякаш искаме да съхраним филмовите герои от детството си непокътнати от времето, вечно млади и смели, нечовеци, точно като героите им. Въпреки годините и тяхната безмилостна практика да унищожават спомените ни от красивите лица на актьорите с един замах, до мен на дивана сега седи Клод Буковски от „Коса“ и никой не може да ме убеди в обратното.

Джон Савидж в Интервюто.

Изобщо не исках да ти задавам въпроси за „Коса“, защото това е филм на 40 години, пък и ти доста си поснимал оттогава. Обаче, знаеш ли, това е един от първите различни филми, които съм гледала в живота си. Представи си, тук е краят на 80-те, ние сме на по 13-14 години, не сме гледали кой знае какви филми и изведнъж в киното прожектират „Коса“. Спомням си първия път, като го гледах, като ден днешен.

Разбирам те. Наистина е различен филм, не само за тукашната действителност по онова време. Различен е и показва „различностите“. За хипитата е, предимно. Но, честно да ти кажа, аз не исках да се титулуваме така – „хипита“. Защото не всички бяхме такива тогава, моето поколение не е само от хипита. И когато ме поканиха да участвам във филма, аз бях истински поласкан и изненадан, но казах на Милош Форман: „Не искам да бъда хипи“.

Защо?

Защото още като малък се вълнувах от различни процеси в обществото. Мои приятели загинаха в борба за гражданските права, в демонстрации и т.н. Брилянтни момчета и момичета, мои съученици. Тази борба за граждански права е започнала дори преди моето поколение – с нея са се занимавали родителите ми, баба ми и дядо ми. Идеалът на Америка –  да се предпази свободата на индивидуалния избор от натиск, от всякакъв вид фашизъм. Но ето и днес, и изобщо сякаш забравяме за това.

Особено в днешно време…

Аз пътувам много и понякога сърцето ми се къса, защото наистина имаме проблеми – войни, насилие, тероризъм. Така е. Но не можем да губим вярата си. Тя трябва да ни дава вътрешна сила, да намираме сили да работим заедно. Господ неслучайно ни изправя пред тези предизвикателства – защото сме хора. Животните, дърветата – те изглежда, че са си добре. Но може би е дошъл моментът, в който ние, точно защото сме хора, трябва да помогнем на природата. Наш ред е.

Религиозен ли си? Вчера гледах едно твое интервю, което завърши с думите: „Бог да ви благослови!“

Това е навик. За мен това значи: „Обичам ви“. Знаеш ли, опитвам се да се упражнявам. Аз съм ужасен егоист, себичен човек. Всичко е „аз“, „аз“, „аз“. Обичам да работя, да играя, да бъда различни хора. Опитвам се да слушам, да дишам, да бъда по-внимателен за това с кого работя… Да говоря с хората.

Как се промени Холивуд?

По-интернационален е. Днес можем да общуваме с всички за секунди. Светът се променя и хубаво е да се променяме с него, защото иначе има опасност да се обърне рязко към теб като змия и да те ухапе.

Предполагаше ли, че толкова много хора много са гледали „Коса“ в България?

Това е стар филм и е много популярен. Знаех, че много хора са го гледали, но не очаквах да са толкова много.

Това за мен е и филмът с един от най-хубавите саундтраци за всички времена. И до днес го слушам. А текстовете на песните – все едно са писани днес. Всеки един ред.

Това е подаръкът, който имаме като хора. В живота има и винаги е имало няколко прости принципа. Ако дишаме заедно, ако вървим заедно, ако спираме заедно и си поемаме дъх заедно, нещата ще се случват по-лесно. Ако сме благодарни и го показваме – също. Бъди щедър към бедните, гладните, бездомните… Тези малки принципи са около нас от едно известно време.

Принципите са същите. А филмите промениха ли се?

О, да. Аз съм малко старомоден в това отношение – израснах със старите черно-бели филми, а те бяха като книги – разказваха истински истории. Все още ги имаме, има много талантливи хора, не искам да кажа нищо, но имаме и големи филми, със силна музика, гърмене, секси хора…

Холивуд за младите и красивите ли е?

Вярвам, че Холивуд е за надеждата. Да погледнем върху възможностите, които животът ни предоставя. А като става дума за млади и красиви – на мен ми харесват новите звезди, новите холивудски актьори. Те се грижат за тялото си, спортуват, не пият, не взимат наркотици. И това си личи в работата им. Не само това, успяват да са обществено активни. Вижте Мерил Стрийп. Тя има кариера, има деца, а и е социално активна. И така трябва да бъде. Защото какво трябва да прави една жена, за да има дете? Да остави работата си? Или да остави децата си? Не е честно, но се случва. Лично аз искам да вижда повече жени в управлението на страната, в големия бизнес, в креативния бизнес. Равенство в управлението на страната между жените и мъжете – нещо, за което сме се борили, но сякаш сме забравили.

Така ли мислеше и преди 30 години?

Отраснах в републиканско семейство. Баща ми беше във флота, военен. Огромен човек. Силен млад мъж е бил. Но съм го виждал да плаче, защото беше изгубил много от приятелите си във Втората Световна война. Майка ми и баща ми следяха какво се случва, спомням си, събирахме се и гледахме речите на президентите. Така че – на въпроса ти – да, винаги съм имал мнение.

Каза, че в Холувид всичко е за надеждата. Не е ли така и в нашия свят? Не е ли всичко въпрос на надежда?

Надежда и действие.

Последен въпрос – ако сега се снима „Коса“, кого би избрал да влезе в твоята роля и тази на Джордж?

Не мога да се сетя на прима виста никое от имената на някои млади изпълнители. Но бих посочил всеки един от тях. Те са толкова добри, всеки ще се справи.

София Филм Фест се осъществява с изключителната подкрепа на LIDL.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър