Десислава и Грациела са толкова еднакви, че когато виждам тяхна снимка за първи път, съм сигурна, че и близките им ги бъркат. Те двете обаче могат да изредят достатъчно неща, които ги различават една от друга (и ще го направят в текста) и поне 30, по които си приличат. Да видим – и двете си падат по танците, и от хоби са ги превърнали в професионално занимание, обичат да се снимат и ако следите фейсбук страницата им, ще видите, че го правят ежедневно, тренировките са задължителни, както и цветята в косите. Когато ги моля да отговарят отделно една от друга на въпросите ми, са почти сигурни, че няма да се получи: „Така или иначе отговорите ще са почти еднакви.“
Да видим.

Интервюто представя Грациела и Десислава Сандеви.

Изглеждате еднакви, но едната от вас все пак е по-голяма. Коя?

Десислава: Е, сега… Кой е по-голям… Не си ли личи? Шегувам се, разбира се.

Грациела: Деска е по-голяма от мен с 10 минути. Тя и външно изглежда по-голямата от двете, но пък аз съм май по-разумната (смее се).

Д.: Често нашите приятели казват, че аз изглеждам по-голяма. Тя трябва да ми вика “кака“ и да ме слуша, но мисля, че е точно обратното – по-малката командва парада, ако мога така да се изразя. А за това, че тя е по-разумната, може и така да е. Аз съм по-импулсивна и винаги ще се хвърля смело за всяко едно предизвикателство или възможност, която ни се отдаде, докато тя ще премисля дали е добре за нас, дали ще има последствия, какви биха могли да са те и т.н.

За колко време най-дълго сте се разделяли?

Г.: Почти не сме се разделяли досега, но мисля че имаше един такъв случай, когато трябваше да заминем за Англия по работа. Аз отидох и я чаках да дойде някъде около месец.

Д.: Олее, къде този късмет!? Понякога ми се иска да избягам от нея, ние сме нон стоп заедно (смее се). Ще дойде и този ден, в който няма да сме постоянно заедно, но някак си заедно сме по-силни.

Случвало ли се е да се възползвате от това, че сте близначки? Да се замествате една друга в определени ситуации например?

Г.: Как да не се възползва човек?! (смее се) Спомням си един случай в училище. Аз бях учила по биология и щях да искам по желание да ме изпитват, но нямах смелост да стана и изчаках госпожата да избере сама. Тя избра сестра ми, но тъй като тя не беше учила, аз станах вместо нея. И … няма да повярвате! Викам си: “Ей сега ще й изкарам една шестица!” Бях уверена и готова да отговарям на въпросите на госпожата, а тя ме заби с някакъв въпрос, който не знаех и се притесних. И следващия го обърках и тя реши да ми пише двойка. Та изкарах двойка на сестра ми (смее се).

Д.: Хаха, много смешно, но тогава не ми беше никак смешно. Този въпрос ни го задават почти винаги и ако трябва да сме по точни, въпросът е: “Правили ли сте номера на момчетата?”. Примерно ако аз имам среща с някое момче, тя да излезе с него вместо мен. За съжаление, още не сме го правили, но бих искала да пробваме и да им спретнем един номер. Би било много забавно! (смее се)

Кой ви бърка най-често?

Г.: Най-често ни бъркат хората, които не ни познават и ни срещат за първи път. Приятелите ни и роднините няма как да ни объркат.

Д.: Така е, съгласна съм.

Избройте три неща във външния си вид, които ще ни помогнат да ви различим една от друга?

Г.: Често се заглеждат по една бенчица, която аз имам до устата отляво. Деси е малко по-висока от мен и усмивките са ни различни.

Д.: Аз бих добавила, че формата на лицата са ни различни – нейното е по овално, а моето е по-квадратно и с по-изписани черти.

Какво от външния вид на сестра си веднага би поискала за себе си?

Г.: Като се замисля, достатъчно си приличаме. Аз си се харесвам такава, каквато съм, нищо не бих променила от външния си вид. По-скоро бих искала да взема нещо от характера й – това, че на нея не й пука толкова, колкото на мен, и съм си го признавала и преди, че приемам всичко твърде лично, докато тя не е така. Даже баба ми е казвала, че съм като нея “муси” – така са я наричали като малка, защото постоянно се е сърдила.

Д.: Аз, честно казано, не мисля, че тя има нещо, което аз нямам (смее се). Та ние сме на външен вид толкова еднакви!