Да догониш Ивайло Христов

Да догониш Ивайло Христов

14 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Ние, българите, каръци ли сме?

От Ньойския договор насам не виждам да вървим в друга посока. Виж в каква държава живеем – красива, с плодородна почва, планини, море, ние я правим на гъз.

Кой е виновен за това?

Ние сме си виновни, кой друг?!

Macro alias: ArticleCarousel

Наблюдавам едно такова настроение във връстниците си – отричат всякакво българско кино, правено след 90-та година. Твърдят, че филмите, правени преди това, са по-добри. Защо все не сме щастливи с времето, в което живеем?

Това е разбираемо, до голяма степен се дължи на носталгията по времето, по младостта. Аз също съм страхотен фен на старото българско кино, но в никакъв случай не бих казал, че е по-добро.  Разбира се, дълги години нищо не се правеше и това дава своето отражение.  Нужно е човек да се упражнява.

Да, хубаво е да дебютираш като режисьор преди 40.

Бях наскоро в селекционната комисия за наградите на „Джеймисън”. Изгледахме 95 кратки филма и имаше блестящи филмчета. Жалко, че можехме да класираме само 13.

Има надежда за българското кино. Смислени, готини неща, правени от млади хора, с приятели, с фотоапарат, има мисъл, история. Има талантливи хора.

А и сега един филм може да се заснеме и направи с новите технологии много по-евтино. Това адски помогна. С един фотоапарат можеш да си заснемеш филм, да го монтираш вкъщи и да го пуснеш в Интернет, ако решиш.

По твоя преценка, кое в момента има по-голям успех – българското кино или театъра?

Киното, разбира се.

Защо? Има представления, за които не можеш да си намериш билети с месеци.

Винаги е имало публика на добрите представления. Театърът има други сериозни проблеми.

Финансови ли?

Не говоря само за финансирането, а и за художествената страна на нещата. На мейла си постоянно получавам къде, какво се е случило в света на киното и театъра. И не минава  и ден без български филм да е на фестивал. Ето сега едно момиче българче, което учи в Германия, филмът й се бори за „Стъклената мечка“. Това е огромен успех, това е все едно… не мога да направя еквивалент какво да се случи в театъра. Да кажем, все едно млад наш режисьор да си покаже спектакъла една седмица в Лондон. Но не съм чул такова нещо.

Нямаме добри театрални режисьори ли?

Това е много дълъг разговор.

Добре, ще те попитам по друг начин. Дефинирай „добро представление“.

Примерно, „Чайка“ на Явор Гърдев е едно много добро представление. Първо, един изключително съвременен прочит на Чехов – бърз, остър, адекватен на времето, без това да омаловажава автора и качествата на драматургията. Една чудесна работа с актьорите, един страхотен ансамбъл. Той е имал възможността да вземе най-доброто, те просто са родени за тези роли и това си личи. Едно много добро пространствено решение на Фичо… И ето ти няколко компонента, които правят едно представление изключително добро и на много високо ниво. Аз съм фен на това представление.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография