Да догониш Ивайло Христов

Да догониш Ивайло Христов

14 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

    

Особено в тази възраст, когато всичко, което ти се случва и което виждаш, влияе по-късно и на избора ти в живота.

Да, това остава завинаги. То би трябвало да започва от ранна детска възраст, от семейството. Аз и до днес си спомням, че като малък първото нещо, което съм запомнил от театъра, беше от едно представление „Ане Франк“ (майка ми по-късно ми каза, че е било това). Беше в Народния театър и най-много ме впечатли, че има едни надписи в дъното, на които със светещи тъмно лилави букви пишеше ИЗХОД. Майка ми и баща ми ме водеха на театър много често, а после, тъй като живеех до кино „Красно село“, ходехме да гледаме филми. Мисля, че влечението към изкуството, вкусът трябва да се възпитава още от семейството, после в училището. Така човек изгражда своя критерий и вкус.

Самото обучение в НАТФИЗ изгражда вкус, според мен. Дори да не станеш голям актьор, поне ще познаваш класиците.

Да, това е много важно и е част от обучението ми. Работейки Чехов или Шекспир, няма как да не възпиташ нещо хубаво в себе си.

Има ли момчета и момичета, които се явяват на изпитите, без да ги е подготвил някой – твой колега или друг преподавател. „Нешлифовани диаманти“?

Аз лично, като си избирам студенти, ми е много интересно, когато виждам неподправен човек. Защото идват и хора подготвени, и то веднага си личи как са им казали: „Тук тая думичка да направиш, там сложи пауза, тук – жест…“ И ти гледаш да махнеш това и да видиш какво остава. Но има и хора, на които дори не им е минавало през главата да се готвят или да идват на консултации. Имам едно такова момче и в момента той вече става сериозен артист.

Много е хубаво, че взимаш свои студенти и ги правиш част от своята работа и след като завършат.

Аз в интерес на истината сценария на „Каръци“ го написах заради тях, много ми се искаше да ги събера. И другите филми си ги намествам. Логично е, човек без да иска, се привързва към тях. С трепет следя какво им се случва.

Коя беше първата публика на „Каръци“?

В Москва, на фестивала. Първата среща на филм с публиката. И беше изключително изненадваща реакцията им. Още от началото започнаха да реагират, да се смеят, да слушат. Дори имаше и аплаузи по време на филма. Но си казах, че това е руска, възпитана, подготвена публика. Но после бях в Сан Себастиян на две прожекции, където беше абсолютно същото, дори имаше огромна опашка пред киното. Питам: „За какво се редят тези хора?”,  отговарят ми: „За твоя филм“. Беше странно в такова малко градче да има толкова много публика. И то не специално за моя филм, за всички филми е така. Има хора от цяла Европа, които си взимат отпуска в дните на фестивала и пристигат там, за да гледат кино.

Как би обяснил „на чужденците“какво е „карък”? Видях, че на английски е преведено loser, но според мен не е същото.

Навремето нали имаше един филм „Джентълмени с късмет“? Е, тия са без късмет. (смее се)

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография