Не зная дали първо ми е приятел или първо съм му фен. Със сигурност, не съм от първите му фенове. Ние сме връстници, а някои от дебютните му парчета не бяха особено впечатляващи. Поне за мен. Той обаче много бързо намери себе си и направи някои песни, макар и на не особено зряла възраст, които ще останат класика. Гледах го отстрани. Как от доброто момче на българския поп се превърна във важна фигура в българската музика. Как от тийнейджър стана мъж и баща. Как от изпълнител на балади стигна до музикален продуцент на световния формат Х фактор и най-вече продуцент на собствен лейбъл – Монте Мюзик. Как остави след себе си не един и двама, опитали се да да го задминат. Бих искала да кажа, че го направи леко, като на шега, но не беше така. Направи го с много труд и с талант. И затова сега, след толкова време, го харесвам още повече.

Влади Ампов – Графа в Интервюто. 

Аз много се вълнувам за концерта на Роби Уилямс в Бургас, та първо ще те попитам – ти ще ходиш ли ?

Аз бях на Роби Уилиямс във Виена и много ми хареса. Въпреки че, си взех билети в центъра и малко Роби го гледах само на екрани. Следващата година обаче поправих грешката и на концерта на Джъстин Тимбърлейк, бях на 10 метра от него. Е, в това има смисъл. Въпросът е да получиш контакт с изпълнителя. Иначе после можеш да си го гледаш на ДВД, а аз гледам какво прави бандата, музикантите…Интересни са ми неща от кухнята, а тях ги виждаш само, като си по-близо.

Доколко е полезно за един български артист да се сравнява със световни звезди? Може ли това да бъде депресиращо или по-скоро е мотивиращо?

И двете неща ги има, можеш да научиш много неща от тези концерти. Въпросът го, че има и депресиращият момент. След концерта на Джъстин леко се депресирах.

Защо?

Това е много висока топка, не случайно той е такава звезда. Защото такава пълна продукция, толкова добра, не се прави лесно. Особено при определени условия. И на Мадона съм бил на концерт, но за мен там няма душа. Докато Джъстин Тимбърлейк е и певец, и талант, и супер позитивен човек. Това, което гледах в Прага беше уникално. За мен това е концерт номер едно, който съм гледал, въпреки че, не съм най-големият му фен. Купих си двойния му албум, но не си го слушам всеки ден, имам си по-близки артисти.

Ако трябва да преподадеш музика на децата си, какво ще е първото нещо, което ще им пуснеш? Да не е твое 🙂

Последното нещо, което им пусках, е последния албум на Принс. И много им хареса. Аз като дете също много го слушах. А иначе много нова музика им пускам, британска, защото и аз в момента много слушам. Кефят се.

Крадеш ли нещо от „големите“, от техните концерти?

Ние не сме измислили топлата вода. Тепърва се учим да правим концерти. Проблемът е, че няма много концерти на български изпълнители с билети, знаеш. Аз от 2006 година правя упорито поне по един голям концерт на година, досега 4 от тях са в зала 1 на НДК, което е супер. Но винаги се стремим да сме по-добри, да има нещо различно, нещо ново като сценография, осветление, режисура. Малко са хората, които да се занимават с това.

С кого се състезаваш?

Със себе си.

Това е малко клише. Преди 10 години имаше истинска конкуренция, имаше състезание и аз мога поименно да ти кажа с кого се състезаваше. Сега как е?

Сега също има състезание.

Май се състезавам с времето, въпреки че, сега според мен съм по-успешен, отколкото преди 10 години, въпреки че, тогава направих много яки неща като хитове.

Но сега хората може би гледат по-сериозно на мен и се затвърди една по-сериозна фен аудитория.

Пред 10 години с БГ ТОП 100, имаше истинска конкуренция. По това време ти си беше на сцената, защото си там от малък, но изведнъж се появиха много нови лица, особено в поп-а. Тогава всеки можеше да се пробва да е популярен за година. И в момента ли е така?

И сега е така , горе-долу, особено от 2012, когато се поотпушиха нещата, особено в хип-хоп стила. Аз като съсобственик на Монте мюзик открих заедно с Маги много нови артисти, които се наложиха за две години.