Графа – голямото момче на българската музика

Рак. Графа е зодия рак. И няма как да го опишеш по-добре. Чувствителен, честен, мнителен, деликатен, колебаещ се, романтичен, влюбчив, обичащ, раздаващ се. В момента - в апогея си. И в Интервюто. В разговор за "състезанията", страховете, борбите и семейството.

23 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 12'

Графа – голямото момче на българската музика

23 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Не зная дали първо ми е приятел или първо съм му фен. Със сигурност, не съм от първите му фенове. Ние сме връстници, а някои от дебютните му парчета не бяха особено впечатляващи. Поне за мен. Той обаче много бързо намери себе си и направи някои песни, макар и на не особено зряла възраст, които ще останат класика. Гледах го отстрани. Как от доброто момче на българския поп се превърна във важна фигура в българската музика. Как от тийнейджър стана мъж и баща. Как от изпълнител на балади стигна до музикален продуцент на световния формат Х фактор и най-вече продуцент на собствен лейбъл – Монте Мюзик. Как остави след себе си не един и двама, опитали се да да го задминат. Бих искала да кажа, че го направи леко, като на шега, но не беше така. Направи го с много труд и с талант. И затова сега, след толкова време, го харесвам още повече.

 

Влади Ампов – Графа в Интервюто. 

Аз много се вълнувам за концерта на Роби Уилямс в Бургас, та първо ще те попитам – ти ще ходиш ли ?

Аз бях на Роби Уилиямс във Виена и много ми хареса. Въпреки че, си взех билети в центъра и малко Роби го гледах само на екрани. Следващата година обаче поправих грешката и на концерта на Джъстин Тимбърлейк, бях на 10 метра от него. Е, в това има смисъл. Въпросът е да получиш контакт с изпълнителя. Иначе после можеш да си го гледаш на ДВД, а аз гледам какво прави бандата, музикантите…Интересни са ми неща от кухнята, а тях ги виждаш само, като си по-близо.

Доколко е полезно за един български артист да се сравнява със световни звезди? Може ли това да бъде депресиращо или по-скоро е мотивиращо?

И двете неща ги има, можеш да научиш много неща от тези концерти. Въпросът го, че има и депресиращият момент. След концерта на Джъстин леко се депресирах.

Защо?

Това е много висока топка, не случайно той е такава звезда. Защото такава пълна продукция, толкова добра, не се прави лесно. Особено при определени условия. И на Мадона съм бил на концерт, но за мен там няма душа. Докато Джъстин Тимбърлейк е и певец, и талант, и супер позитивен човек. Това, което гледах в Прага беше уникално. За мен това е концерт номер едно, който съм гледал, въпреки че, не съм най-големият му фен. Купих си двойния му албум, но не си го слушам всеки ден, имам си по-близки артисти.

Ако трябва да преподадеш музика на децата си, какво ще е първото нещо, което ще им пуснеш? Да не е твое 🙂

Последното нещо, което им пусках, е последния албум на Принс. И много им хареса. Аз като дете също много го слушах. А иначе много нова музика им пускам, британска, защото и аз в момента много слушам. Кефят се.

Крадеш ли нещо от „големите“, от техните концерти?

Ние не сме измислили топлата вода. Тепърва се учим да правим концерти. Проблемът е, че няма много концерти на български изпълнители с билети, знаеш. Аз от 2006 година правя упорито поне по един голям концерт на година, досега 4 от тях са в зала 1 на НДК, което е супер. Но винаги се стремим да сме по-добри, да има нещо различно, нещо ново като сценография, осветление, режисура. Малко са хората, които да се занимават с това.

С кого се състезаваш?

Със себе си.

Това е малко клише. Преди 10 години имаше истинска конкуренция, имаше състезание и аз мога поименно да ти кажа с кого се състезаваше. Сега как е?

Сега също има състезание.

Май се състезавам с времето, въпреки че, сега според мен съм по-успешен, отколкото преди 10 години, въпреки че, тогава направих много яки неща като хитове.

Но сега хората може би гледат по-сериозно на мен и се затвърди една по-сериозна фен аудитория.

Пред 10 години с БГ ТОП 100, имаше истинска конкуренция. По това време ти си беше на сцената, защото си там от малък, но изведнъж се появиха много нови лица, особено в поп-а. Тогава всеки можеше да се пробва да е популярен за година. И в момента ли е така?

И сега е така , горе-долу, особено от 2012, когато се поотпушиха нещата, особено в хип-хоп стила. Аз като съсобственик на Монте мюзик открих заедно с Маги много нови артисти, които се наложиха за две години.

А тогава притесни ли се от конкуренцията?

Не. Това беше добре, защото имаше стимул, имаше конкуренция. Тогава аз дори пишех много от музиката на мои колеги.

Тогава имаше много банди. Защо се разпаднаха, трудно ли е да поддържаш група?

Трудно е, да. Хонорарите се делят на 4-5, групите изчезнаха, съответно – клубовете замряха. Прекалено много кавър банди се появиха и това уби нещата.

Но всъщност, има някакъв естествен подбор. Виж, че за 10 години останаха няколко банди и 5-6 изпълнителя. Останаха тези, които могат да издържат на времето, на конкуренцията.

Определено качествени хора останаха.

Тези, на които музиката им е призвание.

Да, не просто хоби. И сега виждам, че има възвръщане на бандите. Особено след появата на клуб Терминал 1 в София. Има раздвижване в този стил. Говори се за това. И трябва да се продължи, да се появи може би такъв лейбъл за алтернативна музика, защото има хора, които ѝ се кефят.

Какво научи за себе си за тези 10 години работа?

Научих, че баналната фраза „Много е важна жената до мъжа“ е истина, просто защото, откакто срещнах Мария, се фокусирах по-добре. Това, че станах по-рано баща, а може би – навреме, ми даде допълнителен хъс за развитие, за продуциране. Аз си го бях решил още след като изтече договорът ми с Жокер медия, на които дължа много, да направя нещо мое. За да мога да продуцирам друга музика, да дам шанс на други хора. Защото в един момент ти усещаш, че си стигнал тавана, и е хубаво да предадеш това, което можеш, на друг. Тогава има смисъл.

Страхуваш ли се, че ще дойде момент, в който няма да си на върха?

Той ще дойде този момент.

Не е задължително, има групи, които са на върха, а са на сцената от 50 години.

Всичко зависи от това как се чувстваш. Да не си позволиш да остаряваш, това е.

В музикално отношение ли?

Като светоусещане и като личност, не трябва да си го позволява един артист. И като професионалист, трябва да следи какво се случва около него. Но в това отношение, аз винаги съм се старал да съм малко по-напред, като звук, като аранжименти. Даже сега съм по-модерен от това, което бях преди 10 години. Може би тогава и попът беше друг.

Защо повечето ни естрадни певци не се опитаха да бъдат в крак с времето? Останаха си в естрадата, без да казвам, че това е нещо лошо.

Може това по-добре да си остане така. Защото има опити на естрадни изпълнители да са модерни и това седи нелепо. Защото има много фенове на естрадата и по-добре да не се променят, а да си пеят за своята аудитория, която е постоянна, а за нея в днешно време няма достатъчно музика.

Ти виждаш ли се на 70 години на сцената?

А не, стига толкова. Но и това зависи от духа. Виж, Пол Макартни направи песен с Риана и Кение Уест.

Изобщо остаряват ли хората на изкуството?

Зависи от конкретната личност. Ако търсиш ново предизвикателство в живота, в изкуството, тогава не остаряваш.

А  страх ли те е от физическото остаряване?

Ако трябва да съм честен, естествено, че ме притеснява. Кой не го притеснява?

Мисля го, после веднага си заменям мисълта, че сега съм по-щастлив отпреди, много по-удовлетворен от живота, от това, което правя. Зареден, свеж. Работата ме научи на много неща. Работата, продуцентството, тв форматите, по които работих, ме научиха на много неща. На това, да отстоявам позицията си, например.

Преди бях малко по-мек. Сега, ако ме видиш в работна обстановка, можеш да си помислиш, че съм се надул.

В какъв смисъл?

В един момент реших, че не мога да се съобразявам с хора, които не са прави. И започнах да си отстоявам позицията. И се чувствам по-добре. Защото преди  оставах с едно неудовлетворение, че съм отстъпил, а не съм смятал, че е правилно.

Как се прави успешна музика във време и на място, където всички се оплакват, че не може да се прави изкуство?

Нещата при продуцирането са много прости, трябва просто да имаш хубави песни.

Защото можеш да правиш пр на някакви компромисни продукти, но ако песента не е добра, тя не вдига хората, не ги докосва и не остава във времето.

Трябва да имаш интуиция и кога да пуснеш една песен.

А какви артисти продуцирате в Монте мюзик?

Много талантливи хора има и постоянно се виждаме с изпълнители, които искат да станат част от компанията, но за момента не можем да поемем всички, защото сме водещ, но малък лейбъл. И се самоиздържаме, каквото спечелим – инвестираме. За да могат да се развиват артистите. Всеки един от тях е стигнал по различен начин до нас. Били Хлапето в един разговор ми каза, че би искал да работи с нас, после се появи Михаела след един Х фактор, поканихме я, защото видяхме, че има харизмата и ниша за такъв изпълнител, ВенЗи  – един приятел ми прати негова песен, Прея  – след Музикална академия дойде. Гледаме да са талантливи и интелигенти, да са готини хора, защото иначе няма смисъл. И те самите се определиха като семейство – Монте Фемили. Не е просто кух пр, това си дойде от тях.

По-трудно ли им е на тяхното поколение от на вашето? Много твои връстници изпитват носталгия към времената на ММ. Липсва ли тази телевизия сега?

На тези млади изпълнители, които са при нас, им е е по-лесно. Сега може да няма ММ, но има много силно позициониране в Интернет. Има много примери, в които хората стават звезди в Интернет. И то световни примери.  Ето, и в България се случва – 100 кила стана известен в Интернет. Музиката се промени, форматира се. И е много тънка границата да можеш хем да си във формата, хем да не загубиш себе си. И не всеки успява да направи комерсиален хит и той да не е пошъл.

Ти кога се откри музикално?

Аз още правя завои – хрумва ми нещо различно и го правя.

Случва ли ти се да си тъжен на сцена по време на концерт?

Има такива моменти. Но по-често се случва да се разконцентрирам. Забелязвам нещо в публиката и тотално губя концентрация.

Какво например?

Например, виждам точно този човек в клуба, който не се кефи.

Човекът, който демонстративно обръща гръб и казва „Това е ужасно“. И аз го виждам точно него. И леко се сговняваш вътрешно. Но все пак не трябва да го показваш, защото си професионалист. Но вътрешно си го преживяваш, макар и за кратко. Преди време по-трудно излизах от такива ситуации. Гледах да не го гледам този човек. А то трябва да го гледаш. За да му стане и на него гадно.

Но човек се учи в тези участия. Има си закони  – да гледаш направо, да обръщаш внимание на хората отпред, като имаш хитове, да ги използваш, да ги караш хората да са част от цялото, да ги надъхваш. Не е достатъчно само да пееш добре. Това е харизмата.

Имал ли си случаи да не си приеман от публиката?

Имал съм много тежки случаи. Имал съм случай, в който 2500 души зала ме освирква. Бил съм на 17-18 и пеех някакви по-денс неща, пък излезнах нелепо на рок концерт. Но пък бях с рок банда и когато се появих, започна супер силно освиркване. И музикантите започнаха да си прибират инструментите, казаха, че е пълен абсурд да останат да свирят. Обаче аз се заинатих. Излизаме и освиркването се усилва. Започнахме обаче с рок парче, и освиркванията намаляха след първата песен. След втората изпаднаха в ступор и спряха да ни освиркват. И след това ни изпратиха с аплодисменти, което е обръщане на публиката. И това е успех.

И научих, че не трябва да се предаваш никога на сцена. Излезеш ли със самочувствие и с увереност, хората го усещат. Защото може и един човек в публиката да обърне нещата. Както и обратното. Една зала може да те смаже, ако ѝ позволиш. Дори да са ти фенове, ако усетят , че не си във форма, че не си честен там горе, не си на 100 процента, могат да те смажат.

Това е енергия.

Четох някъде, че има значение дори как е записана една песен, усмихвал ли си се, когато си я пял, бил ли си щастлив…после тази енергия си оставала запечатана в парчето.

Да, каквото и да си говорим, това е енергия, остава си запечатана завинаги там. Смятам, че има песни със собствена вибрация. Ще ти дам пример със „Заедно“ с Любо и Орлин. Някои редактори не я пуснаха по радиата и телевизиите заради определени формати на съответната медия. А тя е любима и на нас тримата. И стигна до хората. И много им хареса.

Така че, една песен, ако има енергия, си намира пътя до хората. Защото има песни, които много се въртят, но ако нямат стойност, нямат енергия, се запомнят за кратко време, но после лесно се забравят.

Личи си, когато една песен е направена, за да се изкарат пари.

Има ли нещо лошо в комерса?

Въпросът е да направено с вкус. Аз винаги се стремя да има нещо в аранжимента, което да направи песента уникална, да я направи запазена марка.

Ако трябва да определиш една песен за твоя запазена марка, коя ще е тя?

„Домино“. Не че е последната, която изкарах. Тя събира меланхолията – старата балада на Графето и новото по-модерно звучене, хард пеенето.

Аз бих казала, че е „Давам всичко за теб“.

Да, тя разцепва на концерти. И „Ако има рай“ също.

Да, тя беше сума ти седмици на първо място в БГ ТОП 100. В тоя ред на мисли, липсва ли тази класация в момента?

Липсва. Реално има такава еърплей класация, но само продуцентите и изпълнителите можем да  я видим. И да разберем къде сме в пространството. Готино е да има по телевизиите такава класация. Но телевизиите може би се плашат, че няма да има рейтинг.

А ти от какво се плашиш?

За работата – имам си постоянни притеснения, които може би всеки артист има.

Но ме е страх истински най-вече за децата ми. В каква среда ще отраснат, какво ще е времето, дали аз и Мария ще сме достатъчно адекватни да останем в крак с времето, за да им бъдем опора. Защото, ако в един момент си позволиш да остарееш, те веднага ще усетят.

Но ето, аз и до ден днешен съм близък с родителите ми. Пак ще ти кажа – въпросът е да не си позволиш да остарееш.

На какво ги учиш?

Искам да са честни, да си имат доверие. Макар, че в тази възраст е много рано за тези неща. Сега предимно ги учим да си помагат, да си мият зъбите….

Какво те ядосва в работата ти?

Това, че не можеш да разчиташ достатъчно на другите. Това е ужасно.

Дори всичко да е прекрасно, в някакъв механизъм винаги ще се намери някой, който да прецака всичко. И ти да си вложил най-доброто от себе си, и всички да са вложили най-доброто от тях, някой се намира, който не си е свършил работата. Един човек. И това може да ме накара да крещя.

Защото преди все им намирах оправдание на тези хора, а сега знам, че просто това е един некадърник, който не си е свършил добре работата. В крайна сметка, намерих баланс и се опитвам да не крещя, защото когато имаш много работа, не е гот да ставаш сприхав. Макар че, понякога, като креснеш, всичко се оправя.

А извън работата викаш ли?

И в личния живот се случва. Ще бъде лицемерно, ако кажа, че никога не си повишаваме тон. Ние сме хора. А покрай Мария, се научих по-бързо да изразявам емоциите си и по-бързо да ми минава.

Какво може една жена да научи един мъж?

В моя случай тя ме научи да не се вкарвам във много във филми, защото имам склонността да влизам в детайли и да зациклям. В неща, които не са точно така.

Мария ми дава сила. Понякога имам нужда от съвет, от опора, защото често се колебая. А тя е там, въпреки, че понякога може да е малко по-рязка. Но и тя се научи да ми казва нещата така, че да ги чуя. Това е да се научиш да живееш с някой. Да можете да се чувате. Започвате да живеете като едно цяло.

Както и аз се научих да я карам да се чувства обгрижвана и да усеща вниманието.

Вярваш ли във вечната любов?

Вярвам, че може да просъществува любовта. Сега се обичаме повече от преди. Защото сме изгладили някои неща с времето и имаме свободата да се радваме един на друг такива, каквито сме в момента. И имаме две прекрасни деца, които ни изпълват изцяло. Имаме си свой свят.

Предаван ли си?

Все по-малко приятели имам, на които мога да разчитам.

Като пораснеш малко разбираш, че има критични ситуации, в които приятелят те изоставя. Тогава имаш само семейството. И разбираш, че то е най-ценно. А пък моите приятели са били предимно хора, с които работя. И не винаги можеш да знаеш защо са до теб, защото, когато се намесят парите приятелството може да бъде доста „трики“.

А аз съм може би на моменти по-мнителен. Но се стремя да се развивам и аз като човек.

Така ли си се представяше преди 15 години?

Не, тогава никога не съм си мислел, че ще се занимавам с нещо извън мен, извън моята кариера, че ще продуцирам.

Какво правиш сега?

Написах музиката за спектакъла „Дванайсетата нощ“, прави го една млада режисьорка Теа Сугарова в Малък градски театър „Зад Канала“. Премиерата беше на 21 март. Модерна трактовка на Шекспир, беше ми голям мерак да го направя.

Как ти остана време и за това?

Аз съм си работохолик. Но преди време си преместих част от студиото вкъщи, за да мога да съм близо до семейството си. И вечер, като заспят, аз си работя. Но по принцип, съм по-организиран отпреди. Научих се да съм такъв. Да правя нещата по-бързо. Да зная какво искам. Работя и върху нов албум, не че албумите много се купуват, но аз имам нужда да го направя. А вчера излезе и дуетната ми песен с Михаела Филева – „На ръба на лудостта“. Подготвям и нещо голямо, което още не искам да разкривам. Ще стане, като се почувствам готов. Получих покана да пиша музика за един филм, и се надявам да продължа да пиша и за театър.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър