Димитър Калбуров

Всъщност много ме изненада.  Очаквах Гошо, а получих почти стихове. Това, което прочетох в книгата ти, много се различава от всичко, което сме чували и гледали досега от теб. По-лирично, по-нежно, по-любовно, по-интимно. Почти съм сигурна, че е изживяно. Затова ще задам въпроса така – какъв процент от „158 удара в минута” е биографичен?

Историята е точно толкова истинска, колкото потенциалният читател иска тя да бъде. Аз например в известен смисъл вярвам, че в далечна галактика на планетата Кашуик, 200-годишно ууки на име Чубака пие мохито на плажа.

Много диалози. Ако работеше в киното, сигурно щеше да си диалогист. Такава ли е любовта? Има ли в нея много говорене?

За мен да, определено. Ужасно много красота има в това да отидеш да я видиш „само за малко“ в десет вечерта и да откарате до пет сутринта, като просто си говорите. Усещането, че не би предпочел да си на нито едно друго място в целия свят е… вълшебство.

Покрай Кутията колко често получаваш обяснения в любов.

Чак обяснения в любов не получавам, но винаги ми е адски приятно, когато след събитие хората идват, за да си кажем две приказки. Струва ми се обаче, че прекалено често ги досрамява да заговарят артистите, а не трябва да е така. На Кутията участват изцяло позитивни личности и реално ние не сме там да забавляваме хората. Ние сме там да се забавляваме с тях. И някак си знам, че и те го усещат, тъй че нека бъдат по-смели.

Кое е най-директното предложение, което си получавал?

Веднъж са ми предлагали секс и два пъти да ме водят на вечеря. Отказах две от въпросните три предложения, но предпочитам да не конкретизирам кои точно. Шегувам се, отказах всичките, но ми беше адски неудобно. Май ми е по-лесно на мен да ми отказват, вероятно защото повече съм свикнал да съм от онази страна.

Кога най-скоро сърцето ти е било със 158 удара в минута?

Толкова отдавна ми се струва, че определено го чувствам като в някакъв предишен живот. Хубаво е човек да се преражда през няколко години.

Извън Гошо ти си по-скоро протагонистът от тази книга. Или поне така си мисля. Гошо твое прикритие ли е или твое хоби?

От известно време чувствам, че Гошо си стана отделен човек, който просто ме ползва като високоговорител, когато има да каже нещо. Хубавото е, че все още умея да го контролирам, за да си стои в категория образ, а не идентичност. А още по-хубавото е, че и публиката ни различава един от друг.

Кое е по-лесно да си – Гошо или Димитър?

Определено е по-лесно да си Гошо. Той няма свян, срам, притеснение или каквито и да е затормозяващи човешки качества. Добре си живее.

Представянето на „158 удара в минута“ е на 1 юли в Sofia Live Club. 

*Правописът (правоговорът) на Гошо е запазен в оригиналния му вид.