Нещо като Калбуров, но той си е всичко – и алтер егото, и самият себе си. Малко на стендъп минават нещата в неговата част. И не съвсем. Какво точно гледаме?

Не съм сигурен, че се доближава до стендъп. Хм, може би Калбуров е по-близо, така е, но той предварително подготвя нещата, а стендъп комиците се водят по настроението на хората.

Какво е тогава това, което хората идват да гледат, да слушат?

Ти да видиш… Имал съм затруднения на определен тип хора да обясня за кратко време какво е Кутията и затова съм го съкратил до „едни много известни хора от телевизора идват и четат едни много забавни неща, в някои случаи и поучителни, и тъжни, и се събират страшно много хора, за да ги слушат”.

Поучителни? Каква е поуката от една Пощенска кутия?

Като начало е може би самата Гери, нейната харизма да води нещата натам, но истината е, че хората (и публика, и участници ) са винаги усмихнати и никога не имало конфликти, спречквания, какъвто и да е било дискомфорт. Хората идват да се разтоварват. Така че на първо място е позитивната, приятната, ненатоварващата среда. И на второ място е средата, която те провокира към създаване на нещо. И аз се радвам, че пишат професионалисти и непрофесионалисти, и понякога явно може да се различи кое на кого е, но се случва и тези граници да се сливат. Така или иначе, Кутията ще стане на 10 години другата година и за мен най-важното е, че хората, когато идват да послушат, дори да не са големи фенове на книгите до този момент, ще си вземат по една книга с разкази, ще почетат и ще видят, че четенето не е кой знае колко лошо. И следващият път ще вземат да си купят и „Майстора и Маргарита” примерно. Така че, при всички положения пътят води към храма.

„Пощенска кутия за приказки“ продължава своето турне и ви очаква на 15 юни в Бургас, на 28 юни с „Мръсни приказки“ в Пловдив. А ако сте фенове на „Лейди Гергана“, премиерата е на 20 юни в София в Kino Cabana.